БРОНХИАЛНА АСТМА

 

1981г. “ Трябва да се признае, че лечението на бронхиалната астма е до голяма степен симптоматично!” – Crofton, Douglas Textbook “Respiratory Diseases”




ДЕФИНИЦИЯ

Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, в което участват много клетки и клетъчни елементи. Хроничното възпаление е свързано с бронхиална хиперреактивност и се проявява с епизоди от задух, кашлица, тяжест в гърдите, често през ноща или рано сутрин. Тези епизоди са с различна продължителност и тяжест, но реверзибелни спонтанно или след прилагане на медикаменти.



ЕТИОЛОГИЯ НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА

ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ:

ГЕНЕТИЧНИ

ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

ПОЛ

ВЪНШНИ ФАКТОРИ:

АЛЕРГЕНИ

ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

ЗАМЪРСЯВЯНЕ НА ВЪЗДУХА

ПРОФЕСИОНАЛНИ ВРЕДНОСТИ

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ КЛЕТКИ И ТЕХНИТЕ МЕДИАТОРИ

Еозинофили:

Ео катионен белтък /ЕСР/

Ео пероксидаза /ЕРО/

GF

Мастоцити:

Хистамин

Цистеинил-левкотриени

Простагландин D2

Триптаза

Моноцити:

Лизозим

Интерлевкин /IL-6/

Неутрофили:

Еластаза

Лактоферин

Миелопероксидаза

Човешки неутрофилен липокаин

Ендотелни клетки:

Е-селектин

T-2 –лимфоцити:

Цитокини / IL-4, IL-5 /

Епителни клетки:

азотен окис /NO/

НЕСПЕЦИФИЧНА БРОНХИАЛНА ХИПЕРРЕАКТИВНОСТ

Степента на НЕСПЕЦИФИЧНА БРОНХИАЛНА ХИПЕРРЕАКТИВНОСТ се определя от

Броя на възпалителните клетки в дихателните пътища.

Морфологичните промени в стената на дихателните пътища.

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Контракция на гладката мускулатура в дихателните пътища – най-бързо реверзибелният компонент на бронхиалната обструкция

Оток на лигавицата на дихателните пътища

Мукусна хиперсекреция

Задебеляване на стените на дихателните пътища – основна причина за ремоделирането на дихателните пътища

КЛАСИФИКАЦИЯ НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА

Атопична форма

Неатопична форма

Смесена форма

Професионална астма

Астма при физическо усилие

Кашличен вариант на астма

Тежест

Лека интермитентна –  Дневни с-ми ≤1 път седмично Нощни с-ми ≤2 пъти месечно ФЕО1, ВЕД ≥ 80% Вариабилност < 20%

Лека персистираща – Дн. с-ми >1 седм.,<1 дневно Нощни с-ми < 2 пъти месечно Нарушен сън и активност поради екзацербации ФЕО1, ВЕД ≥ 80% Вариабилност -20 – 30%

Умерена Персистираща –  Ежедневни симптоми Нощни с-ми >1 седмично Нарушен сън и активност поради екзацербации ФЕО1, ВЕД -60 – 80% Вариабилност >30%

Тежка персистираща – Ежедневни с-ми/нощни и дневни/ Чести екзацербации Ограничена физическа активност ФЕО1, ВЕД < 60% Вариабилност >30%

КЛИНИКА

ВЪПРОСИ КЪМ ПАЦИЕНТА ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ДИАГНОЗАТА БРОНХИАЛНА АСТМА

Има ли пристъпи от “свиркане” в гърдите?

Има ли нощна кашлица, която да го притеснява?

Има ли свиркане в гърдите или кашлица след физическо натоварване?

Има ли свиркане, тяжест в гърдите или кашлица след алергенна експозиция?

Има ли чести “простудни” белодробни болести?

Подобряват ли се симптомите му след антиастматична терапия?

ФИЗИКАЛЕН ПРЕГЛЕД

Извън пристъп – нормален белодробен статус!

По време на пристъп – различна по тяжест бронхиална обструкция, до “тих бял дроб” при много тежък пристъп

ТЕСТОВЕ ЗА ДИАГНОЗА И МОНИТОРИРАНЕ НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА

Изследване на белодробната функция

Спирографско определяне на ФВК и ФЕО1

Доказване реверзибелност на бронхиалната обструкция – ↑ на ФЕО1 с ≥ 200 мл и 12% от изходната стойност

Ведметрия

Изследване на неспецифичната бронхиална хиперреактивност

Изследване на алергичния статус

Неинвазивни маркери на възпалението на дихателните пътища:

Ео в провокирана храчка

FeNO

Еозинофилен катионен белтък /ЕСР/

ФАКТОРИ, УВЕЛИЧАВАЩИ

НЕСПЕЦИФИЧНАта БРОНХИАЛНА ХИПЕРРЕАКТИВНОСТ

Антигени от ок. среда – 1-3 седмици

Професионални – Месеци

Респираторна инфекция – 3-6 седмици

Замърсители на въздуха – 1 седмица

Цигарен дим – Неопределено

Химически дразнители – Дни до месеци

КОНТРОЛ НА АСТМАТА

Цели:

Минимални или никакви симптоми;

Минимален брой пристъпи;

Никакви спешни консултации;

Минимална нужда от SABA (short acting beta agonists);

Никакво ограничение в ежедневието и спорта;

Нормална белодробна функция;

Минимални или никакви странични ефекти от лечението.

МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА

Контролиращи медикаменти

Облекчаващи медикаменти

Контролиращи медикаменти:

Инхалаторни кортикостероиди

Левкотриенови модификатори – Цистеинил-левкотриен 1- рецепторни антагонисти – 5-липоксигеназни инхибитори

Инхалаторни дълго- действащи бета-2-агонисти

Теофилини

Натриев кромогликат и недокромил-натрий

Анти- IgE антитела

Имунотерапия

ИНХАЛАТОРНИ КОРТИКОСТЕРОИДИ

BECLOMETHASONE:

•Aldecin- 50 μg •Becotide, pMDI – 50 μg •Becloforte, pMDI – 250 μg •Ecobec, Easi-Breathe – 250 μg

BUDESONIDE:

•Pulmicort, turbuhaler – 100, 200 μg

FLUNISOLIDE:

•Inhacort, pMDI – 250 μg

FLUTICASONE:

•Flixotide,pMDI – 50, 125, 250 μg

CICLESONIDE:

•Alvesko – pMDI – 160 μg

β-2 АГОНИСТИ С ПРОЛОНГИРАНО ДЕЙСТВИЕ

SALMETEROL:

Serevent : pMDI – 25 μg Discus – 50 μg

FORMOTEROL:

Oxis, Turbuhaler – 4,5 μg

КОМБИНИРАНИ ПРЕПАРАТИ

SERETIDE , discus / Salmeterol/Fluticasone/: 50/100 μg; 50/250 μg; 50/500 μg

SYMBICORT, Turbuhaler / Budesonide/Formoterol/: 160/4,5 μg, 320/9 μg

FOSTER, pMDI / BDP/Formoterol /: 100/6,0 μg

ЛЕВКОТРИЕНОВИ МОДИФИКАТОРИ

Цистеинил-левкотриен 1 рецепторни антагонисти – montelukast, pranlukast, zafirlukast

Инхибитори на 5- липоксигеназата – Zileuton

Индикации:

Монотерапия при лека персистираща астма

Аспиринова астма

При умерено тежка и тежка астма – за редуциране дозата на ИКС

МОНОКЛОНАЛНИ АНТИ-IgE АНТИТЕЛА

– CGP51901;

– Rhu25;

– E25;

– IgEMAb;

– IGE025;

– RhuMAB-E25;

Omalizumab;

– Xolair.

Облекчаващи медикаменти:

Бързо действащи инхалаторни β2- агонисти- Salbutamol, Terbutalin

Антихолинергици – Atrovent

АСТМАТИЧЕН ПРИСТЪП – ПОВЕДЕНИЕ В ДОМА

АСТМАТИЧЕН ПРИСТЪП – ПОВЕДЕНИЕ В БОЛНИЦАТА

 

 

Медицински Наръчник