БРУЦЕЛОЗА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Синоними: средиземноморска треска, малтийска треска,кипърска треска, ондулираща треска, ремитираща треска, болест на Банг.

Определение: Чревна зооноза, характеризираща се с хронично рецидивиращо и тежко протичане. Причинителите са включени в арсенала на биологичното оръжие.

Влиза в групата на причинителите на бактериални, гъбични и вирусни инфекции с висок медицински и епидемичен риск (ИВМЕР).



РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Бруцелозата съществува във вид на епизоотични огнища сред домашни и диви животни, предимно в Средиземноморските страни, Босна и Херцеговина, Средния Изток, Русия, южните щати на САЩ, Мексико.

В България от 1970 до 2007 г. спорадични случаи.

През 2007 г. – епидемичен взрив в Хасковско с над 54 заболели сред хората. Заболяването пренесено в резултат на обслужване и отглеждане на животни в Гърция.

През 2008 и 2009 г. – 18 (10 местни) случая сред хора.

През 2015 – епидемичен взрив в гр. Рила с 35 случая сред хората.

ЗНАЧЕНИЕ

През последните години се повиши заболяемостта от бруцелоза в страната;

Възникналите случаи са епидемично свързани един с друг в няколко епидемични взрива;

Нерядко се наблюдава забавяне в клиничната и бактериологична диагностика на заболяването;

Хронифицирането и отложените във времето усложнения влошават значително качеството на живот на пациентите.

ЕТИОЛОГИЯ

Заболяването се предизвиква от грам отрицателни бактерии от род Brucella.

Патогенни за човека са видовете Brucella melitensis, Brucella abortus, Brucella suis и Brucella canis, които в естествени условия са патогенни за голям брой диви и домашни животни и предизвикват в тях генерализирана инфекция с бактериемия.

Най-патогенна за човека е B.melitensis, следвана от B.abortus.

Естествените резервоари за отделните видове са овце, кози и елени (Brucella melitensis); крави (Brucella abortus); свине (Brucella suis) и кучета (Brucella canis).

Бруцелите са значително издържливи във външната среда:

на изсушаване, във вода, почва – 2-3 месеца;

в мляко и млечни продукти – 3-14 дни;

в сирене – 45 дни (самоочистването при интензивна контаминация на сирената продължава 2,5 месеца);

най-опасни са сирена, приготвени в най-близки срокове след раждане на агнета и отелване на кравите (вкл. и при аборт), поради масивното отделяне на бруцели.

в месото – 1 месец

вълна, кожа – 1 – 3 месеца.

ПАТОГЕНЕЗА

Бруцелите са факултативни интрацелуларни паразити, размножаващи се основно в моноцитите и макрофагите.

Тази характеристика доминира патологията, клиничната картина и лечението на болестта.

Отделните видове се различават значимо по своята вирулентност:

Най-патогенен е B.melitensis.

B.abortus е по-рядък и е свързан основно със субклинични случаи.

Вирулентността на B.suis е интермедиерна.

След проникване през лигавицата на храносмилателния тракт, кожата, конюктивите или при инхалиране на аерозол, бруцелите достигат регионалните лимфни възли.

Следва хематогенна дисеминация  (не едновременно, а на порции – от тук името ондулираща треска) в органите, особено съдържащите голям брой ретикулоендотелни клетки – черен дроб, слезка, костен мозък и бъбреци.

От тези метастатични огнища следва вторична хематогенна дисеминация (генерализация) – хрониосептичен ход на заболяването.



КЛИНИКА

Инкубационният период продължава от 5 дни до 8 седмици.

Заболяването протича остро или затегнато хронично със засягане на черен дроб, лимфни възли, кости, стави, сърце, ЦНС и др.

В съвременни условия заболяването протича с продължителен интермитентен субфебрилитет (особено следобед и надвечер). Водещи още от началото са симптоми от двигателния апарат – артралгии (по-често) или артрити (по-рядко).

Леталитетът се движи от 0,5 до 5 %.

Остра бруцелоза:

Началото обикновено е постепенно с отпадналост, главоболие, слабост, генерализирана миалгия и нощно изпотяване.

Температурата в класическите случаи е ондулираща, но може да има постоянно или периодично повишена температура.

Често се наблюдават лимфаденопатия, хепатомегалия и чувствителност в гръбнака.

Спленомегалията е индикативна за тежка инфекция.

Артрит, спондилит, бурсит, остеомиелит, орхит, епидидимит, менингоенцефалит и ендокардит се наблюдават при инфекции с B.melitensis; B.suis.

Хронична бруцелоза:

Характеризира се с лесна уморяемост, болки в мускулите, периодични пристъпи на треска и депресия, които могат да персистират няколко месеца.

Налице е спленомегалия.

Необходимо е да бъде различена от останалите причини за продължителна температура.

Локализирана бруцелоза:

Рядко срещана форма на заболяването.

Засягат се кости и стави, слезка, ендокардиум, бели дробове, уринарен тракт и нервна система.

Титрите на специфичните антитела са ниски.

Диагнозата се поставя културелно от материал от засегнатото място.

КЛИНИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА ДИАГНОЗА

Фебрилитет

Изпотяване (обилно, с неприятен мирис, особено през нощта)

Втрисане

Артралгия

Отпадналост

Депресия

Главоболие

Анорексия

ДИАГНОЗА

Дефинитивна диагноза се поставя чрез изолиране (култивиране) на микроорганизмите от кръв (хемокултура), костен мозък и др. (златен стандарт)

Доказване на специфичен антитяло-отговор срещу Brucella (аглутинационен тест, напр. РА на Райт и Хъдълсон, ELISA). (основно практическо значение)

Четирикратно нарастване на титъра на антибруцелните антитела в четири-седмичен период е доказателство за бруцелоза.

Единичен титър на антителата повече от 1 : 160 при налична клинична картина е доказателство за бруцелна инфекция.

Диагнозата се основава на:

Клиничната картина, но е възможно да е необичайна, а локалните промени да се проявят години след експозиция.

Анамнезата осигурява възможните рискови фактори, (професионален риск, туризъм и хранителни навици).

Изолацията на причинителя е доказателство за инфек-цията, но изолируемостта е ниска (20-50%) дори при най-добре екипираните и опитни лаборатории.

Серологичните данни за имунен отговор невинаги са достатъчно ясни за потвърждение на диагнозата.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЛУЧАИТЕ

Възможен: НП

Вероятен: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка

Потвърден: Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Бруцелозата е домашна зооноза.

Източник на зараза са:

Кози и овце за Brucella melitensis

Крави при Brucella abortus

Свине при Brucella suis

Най-опасна за човека е бруцелозата на козите и овцете.

Болните животни отделят бруцели най-обилно по време на аборт !!!, което е и най-характерната клинична проява при животните.

Причинителите обилно се отделят със заразения плод, плацента, околоплодни води и обвивки.

Бруцелите попадат в околната среда също чрез вагиналните секрети, урината, млякото и изпражненията на животните, като това може да продължи от няколко месеца до над 1 година.

Болният човек  не служи за източник на зараза.

При естествени условия бруцелозата е типично професионално заболяване (животновъди, ветеринари).

Пролетно-лятна сезонност (размножаване на животните).

Зависимост на епидемичния процес при хората от интензивността на епизоотичния процес при животните.

Основният механизъм на предаване е фекално-орален, но са възможни и въздушно-прахов и покривен механизъм.

Пътищата на предаване на заразата са: хранителен (чрез контаминирани мляко, месо, непастьоризирани млечни продукти), директен контакт със заразени животни (при обслужване на животните, през микроскопични лезии на кожата на ръцете, особено при аборт или раждане), аерозолен (вдишване на прах, съдържащ бруцели, при работа в обори или атака с БО).

ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ И ПРОФИЛАКТИКА

При заболявания, възникнали по естествен път, водещи са мерките на ветеринарно-санитарния контрол чрез комбинация от наблюдение, клане и ваксинация.

Употреба на жива атенюирана ваксина при животни:

B.abortus strain 19 за говеда.

B.melitensis strain Rev.1 за овце и кози.

Болни от бруцелоза животни не се доят.

Сиренето – да лагерува в саламура с 12 % NaCl за 3 месеца.

При обслужване на животните – работа с лични предпазни средства.

Ерадикацията на бруцелозата сред животните понижава риска за хора.

Няма ваксина за хората.

Пастьоризация на млякото за пиене или за включване в други млечни продукти е ефективно средство за защита на потребителите.

Да се избягва консумиране на непреварени млечни продукти, на месо с недостатъчна термична обработка и контакти със заразени животни.

Доказаните контаминирани храни се унищожават чрез изгаряне.

Задължителна хоспитализация на заболелите.

Диспансеризация след изписването за 1 година.

 

Обратно към Епидемиология

Съдържание