ИМУНИТЕТ И ИМУНОПРОФИЛАКТИКА

ИМУНИТЕТ

  • Имунитетът е способност на организма да толерира собствените тъкани и клетки и да го защитава от белтъчни тела, носещи генетично чужда информация (антигени).
  • Имунната система може да се разглежда като действаща по универсален механизъм за елиминиране на инфекциозни агенти, трансплантирани тъкани, ракови клетки или други променени собствени клетки, явяващи се чужди за организма.
  • Имунната система представлява комплексна система от взаимодействащи си клетки, чиято основна задача е да идентифицират и неутрализират антигените.
  • Срещу тях се изгражда строго специфична защита, наречена имунен отговор.




ИМУНОПРОФИЛАКТИКА

Чрез въвеждане в организма на биопродукти (ваксини, серуми, имуноглобулини) да се индуцира имунен отговор срещу едно или няколко инфекциозни заболявания.

В епидемиологичната практика мерките за повишаване на невъзприемчивостта се свеждат до прилагане на биопродукти, с които се повлиява имунната система в насока своевременен имунологичен отговор в различните му варианти при различните инфекции.

В резултат на имунопрофилактиката, в частност на имунизационната практика, за пръв път в човешката история причинител на антропоноза изчезва от човешкото общество (вариола); вероятно е да изчезнат от лицето на земята също полиомиелитните, морбилните и др. вируси.

Биопродукти за имунизация – лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет

Видове:

  • ваксини
  • имуноглобулини
  • серуми

ВАКСИНИ

ЖИВИ ВАКСИНИ

  • Живите ваксини се произвеждат от живи микроорганизми (бактерии или вируси) с изкуствено отслабена (атенюирана) патогенност (не предизвикват заболяване), но запазена имуногенност и способност за размножение в организма на имунизираните.
  • Ваксиналният процес при имунизация с живи ваксини е идентичен с инфекциозния.
  • Имунният отговор е идентичен с този при естествено възникнало заболяване.
  • Обикновено е достатъчна само една доза от ваксината за постигане на продължителен (понякога за цял живот) имунитет.
  • “Реверсия” на патогенността.
  • Противопоказани при имунокомпрометирани.
  • Противопоказани при бременни в първи триместър на бременността.
  • Живите ваксините са насочени основно за профилактика на вирусни заболявания: полиомиелит (за перорално приложение на Сейбин), морбили-паротит-рубеола, жълта треска, грип (за назално приложение), вариола, варицела, херпес-зостер, ротавируси и др.
  • Бактериални са ваксините срещу туберкулоза (БЦЖ), коремен тиф (за перорално приложение, не е регистрирана в България), Q-треска (за перорално или накожно приложение, Русия) и антракс (спорова за накожно приложение, Русия).




ИНАКТИВИРАНИ ВАКСИНИ

  • Получават се чрез култивиране на патогенни микроорганизми с последващо инактивиране при въздействие на топлина или химически субстанции (най-често формалин).
  • Целоклетъчни и фракционирани (в имунизационния процес се използват само имуногенните съставки).
  • Не могат да се реплицират в организма на индивида (не могат да предизвикват заболяване, включително и в имунодефицитни пациенти).
  • По-малко интерферират с циркулиращите антитела (могат да се прилагат заедно с имуноглобулини за пасивна профилактика).
  • Инактивираните ваксини винаги изискват повече от една доза. Протективен имунитет се създава чак след втората или третата ваксинална дози.
  • Имунният отговор след приложение на инактивирани ваксини е предимно хуморален. Клетъчен имунен отговор не се развива или е много ограничен.
  • Титърът на произведените при ваксиналния процес антитела намалява с времето, което налага при по-голямата част от инактивираните ваксини периодично приложение на бустерни (натоварващи) дози.

Полизахаридни ваксини

 

Пречистени

Пневмококова (Pneumo 23),

Менингококова,

Vi-полизахаридна срещу коремен тиф

Конюгирани (към протеинен носител – дифтериен, тетаничен анатоксин)

Haemophilus influenzae type b (Hib) инвазивни инфекции

Конюгирана пневмококова (Synflorix®, Prevenar®)

Анатоксини (токсоиди) – дифтериен, тетаничен, стафилококов, ботулинов.

СИСТЕМНИ РЕАКЦИИ ПРИ ВАКСИНАЦИЯ

1.Неспецифични реакции – общо неразположение, главоболие, артралгия.

2.Леки системни реакции – лекостепенен ринит или астма, повлияващи се лесно от антихистамини и инхалаторни бета2-агонисти.

3.Системни реакции, които незастрашават живота: уртикария, ангиоедем, тежък астматичен пристъп, които се повлияват лесно от лечение.

4.Анафилактичен шок: циркулаторен колапс, бронхоспазъм, генерализиран сърбеж и еритем, които изискват интензивно лечение.

  • Профилактика:

–започване приложение на антихистаминов препарат (Н1 блокер) 48 часа преди ваксинацията, дозиран според възрастта и телесната маса на пациента;

–прилагане на кортикостероиден препарат непосредствено преди ваксинация на пациенти с предшестващи анафилактични реакции.

  • Лечение:

–антихистаминов препарат при първите 3 степени на тежест;

–парентерален кортикостероид при 3-ата и 4-ата степен на тежест;

–адреналин (подкожно, венозно или в краен случай – интракардиално) и вазопресорни препарати при 4-та степен на тежест.

–в редки случаи се налага използването на инвазивни техники (ларингоскопия, трахеотомия), но те се прилагат само от добре обучен за целта персонал.

СЕРУМИ И ИМУНОГЛОБУЛИНИ

  • Биопродукти, които съдържат готови антитела и въведени в организма създават краткотраен (до 20 дни), изкуствено придобит пасивен имунитет.
  • Използват се за профилактика и лечение на някои инфекциозни заболявания.
  • За профилактиктични цели – къс инкубационен период, близък контакт, висок медицински риск.
  • За лечебни цели – намаляване интензитета и продължителността на протичане на заболяването.

ИМУННИ СЕРУМИ

  • Хетероложни (най-вече) и хомоложни (много рядко).
  • Главната опасност при приложение на хетероложни имунни серуми е възможността за сенсибилизация на организма, с развитие на серумна болест, анафилаксия, феномен на Артюс.
  • Антитоксични (противодифтериен, противотетаничен, противогазгангрeнозен, противоботулинов) и антибактериални.
  • С лечебна и профилактична цел.

ИМУНОГЛОБУЛИНИ

  • Получават се при фракциониране на кръвни серуми от преболедували или имунизирани хора.
  • Съдържат концентрирано количество имуноглобулини, без други кръвни съставки.
  • Хомоложни продукти.
  • Различават се неспецифичен (нормален човешки) гама-глобулин и специфични (насочени към конкретен причинител) имуноглобулини.
    • Нормален човешки гама-глобулин :

    –Заместително лечение при различни форми на недостатъчност на хуморалния имунитет;

    –Преекспозиционна профилактика (до две седмици преди вероятна експозиция) и

    –Постекспозиционна профилактика (на съприкосновенци – до 5-ия ден след контакта)  на хепатит А, контактни на морбили и рубеола и контактни на рубеола бременни жени.

    • Специфични имуноглобулини:

    –хепатит В (HBIG),

    –тетанус (TIG),

    –бяс (RIG),

    –ККХТ (КХТ-глобин),

    варицела (Vazigbulin и Vazigvenin) и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИОПРОДУКТИТЕ

  • Накожно: вариола, антракс (жива ваксина СТИ);
  • Вътрекожно: БЦЖ, проба Манту; ID flu
  • Подкожно: ДТК, Кримска-Конго хеморагична треска, херпес симплекс, японски енцефалит, варицела;
  • Мускулно: ТД, ДТ, хепатит В, хепатит А, коремен тиф, бяс, менингококи, пневмококи и др.
  • Мускулно или подкожно: жълта треска, морбили-паротит-рубеола, полиомиелит (Salk);
  • Орално: полиомиелит (Sabin), холера (Dukoral®), ротавируси;
  • Назално: грип (FluMist® – САЩ);
  • Безиглен инжектор: методът е използван в миналото при масови имунизационни кампании в Африка, Азия и Латинска Америка. При него ваксиналният препарат се вкарва в организма като струя под налягане.

Обратно към Епидемиология

Дератизация

Съдържание