Aнтракс

Определение

  • Остро инфекциозно заболяване със зоонозен характер, причинявано от Bacillus anthracis, с тежко клинично протичане, включително сепсис и няколко механизма на предаване на заразата.
  • Синоними: Сибирска язва, Синя пъпка, въглен, Pustula maligna, Oedema maligna
  • Причинителят е включен в арсенала на БО.




Исторически данни

  • Познат от дълбока древност – разпространение в Египет, Сирия и древна Гърция.
  • Описан в Библията (петото наказание) – масов мор по добитъка.
  • През 1617 г. в Централна Европа са починали 60 000 души.
  • През 1785 г. голяма епизоотия в Сибир – умират 1 000 000 коне; от там и наименованието сибирска язва.

Исторически данни – краят на 20-ти век

  • Зимбабве 1979-1980 год., по време на гражданската война в Родезия – 6500 заболели, над 200 с летален изход.
  • Швейцария 1978-1980 год., при обработка на козя четина от Пакистан – 25 случая.
  • Испания, Англия, Парагвай, Русия, САЩ, Гърция, Турция, Уганда и др.
  • България-1973 г., Русенско – чревна форма:

226 консумирали месо от принудително заклана болна крава, са изолирани в инфекциозно отделение и са подложени на постекспозиционна антибиотична профилактика. 12 случая с типична клинична картина (2-ма починали) и 95 само с повишение на температурата.

Разпространение

  • Антраксът е разпространен в целия свят, главно в страни с развито животновъдство.
  • В страната ни се регистрират единични случаи сред хората, основно в Североизточна България.

Естествено разпространение

Антракс в България

Средногодишен брой на заболели хора – от единични случаи до 20. Сезонност – лятна (м. VІІ,VІІІ,ІХ).

Контакти с животни – кожна форма

Консумиране на месо от принудително заклани животни – Чревна форма

Леталитет – от 1,13% до 12,5 %

Антраксът като биологично оръжие

  • 1942-1947 Великобритания: експерименти за аерозолно заразяване с антракс на опитни животни на Gruinard Island. Окончателна деконтаминация на острова след 40 години
  • 1979 г. Свердловск, Русия – взрив в секретна лаборатория за БО, 96 заболели предимно от инхалаторна форма, 64 починали. Официално признат през 1992.
  • 2001 г, САЩ, атака с писма по пощата, 23 заболели (предимно пощенски служители), 11 с инхалаторен антракс, 12 с кожна форма, умират 5. Анализирани 12 000 писма със съмнителен прах.

Етиология

  • Биологичен агент – Bacillus anthracis
  • Ендоспороспорообразуващ Gr (+) микроорганизъм
  • Във вегетативно състояние има пръчковидна, а в спорово – овална форма.
  • Подреждане в къси верижки (2-4 клетки) заобиколени от обща капсула (в клинични материали)
  • Подреждане в дълги верижки без обща капсула (в препарати на обикновенни хранителни среди)
  • Аероб, R-колониите са с характерна къдрава периферия, с изглед на “глава на медуза” или “лъвска грива”

Издръжливост

  • Вегетативните форми не са издръжливи във външна среда, към физични и химични фактори (дезинфектанти).
  • Антраксните спори са изключително издръжливи във външна среда, към физични фактори и дезинфектанти: в почва запазват жизнеспособност десетки години, в морска вода – 8-12 години;
  • Сигурна инактивация на антраксните спори при:

– стерилизация със суха топлина при 180 °С за 1 h;

– автоклавиране при 121 °С за 20 min;

– 10 % разтвор на хлорамин за 10 h;

Патогенеза

  • Патологичните изменения се дължат на продуциран комплексен екзотоксин, състоящ се от 3 протеина:

–протективен антиген

  (отговорен за свързването на микроорганизма с клетките и благоприятстващ проникването на другите две съставки)

–летален фактор

  (отговорен за възпалението)

– едемен фактор

(отговорен за съпътстващия оток)

Клинични форми

  • Кожна форма
  • Гастроинтестинална форма

–Орофарингеална форма

  • Инхалаторната форма:

–Типична инхалаторна

–Назофарингеален антракс

–Ларингофарингеален антракс

  • Септична форма

антраксен менингит като следствие на хематогенна дисеминиране при септична и белодробна форми

  • Инжекционна форма

Кожна форма

Антракс
Кожна Форма
  • 95 % от всички случаи на антракс.
  • Инкубационен период – от 2 до 14 дни
  • Стадийност в развитието:

макула -> сърбяща папула -> пустула с тъмнокафеникава течност (pustula maligna) -> язва, покрита с тъмна кора -> поява на възпалителен вал с дъщерни мехурчета около язвата

  • Липса на сетивност за допир и болка в областта на язвата.
  • Развитие на перифокален оток с тестовата консистенция.
  • Тежко протичане на кожната форма при локализация в областта на лицето, шията или лигавиците на устата и носа.
  • Леталитет до 20 % без антибиотична терапия, с АБ – 1 %

Гастроинтестинална форма

  • Внедряване на причинителя може да се осъществи във всички отдели на храносмилателната система и патогенеза да се развие на други места освен в червата.
  • Развива се след поглъщане на спори при консумация на контаминирани с B. Anthracis храни, най-често месо.
  • Особена разновидност – оро-фарингеална форма (зачервено гърло и затруднено преглъщане, некротични язви по твърдото небце, сливиците и задната фарингеална стена, с оток в шийните тъкани и увеличени лимфни възли).
  • Инкубационен период от 1 до 7 дни.
  • Болки в корема, повръщане, кървава диария, последвани от бързо влошаване на общото състояние, асцит (оточен фактор!)
  • Леталитет от 20 до 60 % (преди всичко от хеморагии и перфорации на червата!!!, дори и в процеса на реконвалесценция).

Инхалаторна форма

  • Настъпва след вдишване на аерозоли съдържащи спори. Инфициращата инхалационна доза е 10 000 антраксни спори.
  • Отличава се с голяма злокачественост.
  • Нетипични симптоми в началото: повишена температура, неразположение и умора, непродуктивна кашлица и дискомфорт в гръдния кош.
  • Следва остра фаза с развитие на медиастинит и плеврални изливи (тежки респираторни прояви=диспнея, дихателна недостатъчност), септичен шок и възможни метастатични огнища, например менингит.
  • Смъртта настъпва обикновено до 24-ия-36-ия час от развитието на острата фаза.

Септична форма

  • Полиорганна патология, септичен шок и бърз летален изход.
  • Най-често е усложнение на pustula maligna по лицето, шията или усложнение на другите форми.
  • Сепсисът от своя страна може да доведе до появата на белодробни или гастроинтестинални усложнения, както и на антраксен менингит.
  • Смъртта настъпва в рамките на първите 1-2 денонощия.

Инжекционна форма

  • Като самостоятелна клинична форма е възприет след двата епидемични взрива в Западна Европа през 2009-2010 г. и 2012-2013 г., обхванали общо 69 човека.
  • Силно изразена инфекция на меките тъкани около мястото на инжектиране, придружена с обширен оток, настъпващ от един до три дни след поставене на инжекция с хероин, без типичните за кожната форма лезии.
  • Ускорена прогресия към генерализация на процеса и значителна част от случаите развиват сепсис. Леталитет – 37 %.
  • Липсва характерната за естествено настъпилите заразявания анамнестична информация за контакт с домашни животни или животински продукти.

Диагноза

  • Диагнозата при антракс се поставя възоснова на:

–Типична клинична картина;

–Епидемиологични и ветеринарномедицински данни;

–Микробиологични и серологични изследвания.

  • Епидемиологичните данни имат решаващо диагностично значение при естествено възникнали случаи:

–Контакт с болно животно;

–Обработка на животински продукти;

–Консумация на месо от болно животно.

Диагноза – детекция

Anthrax BioThreat Alert Test Strip – тест за имунохроматографска детекция на антракс

Тестът се позитивира при концентрация на антраксни спори над 1 х 105 CFU/ml

Класификация на случаите

  • Възможен: НП
  • Вероятен: Случай с типична клинична картина, епидемиологично свързан с доказана експозиция на антракс в околната среда, който не е лабораторно потвърден.
  • Потвърден: Случай с типична клинична картина, който е лабораторно потвърден.




Епидемиология

  • Зооноза с естествен резервоар (източник на инфекция) домашни и диви животни (овце,кози, коне, зайци, лисици, гризачи и др.).
  • Според други класификации – в групата на сапронозите.
  • Животните боледуват тежко от антракс (най-често като сепрична, кожна или чревна форма).
  • Антраксните бацили се съдържат в месото на болните животни, отделят се с млякото, урината, фекалиите, гнойни секрети и екскрети. Попаднали върху козина, вълна, кожа и др., те придобиват важно епидемично значение за човек.
  • В много редки случаи болните хора могат да бъдат източник на инфекция.
  • Най-опасни са животните с чревна форма, тъй като с фекалиите се отделят огромни количества антраксни бацили, с които се замърсява тревата.
  • В почвата вегетативните форми преминават в спорови. При благоприятни условия (t=15-42 °С, нормална влажност и богат на хумус чернозем), спорите преминават във вегетативни форми (намножават се) и обратно.
  • По този начин възникват т.нар. “прокълнати полета” (стационарни антраксни огнища). Те могат да запазят своята активност десетилетия.
  • Рискови групи:

–селскостопански работници (животновъди), ветеринари;

–лабораторни служители

–хора, обработващи животински продукти (кожарски, месодобивни фабрики)

пощенски служители (при биотероризъм).

  • Основният механизъм на предаване при човек е покривният, чрез директен контакт с болни животни (клане, дране, обработка на животински продукти) и попадане на вегетативни форми или спори в кожни лезии или конюнктивата.
  • Други механизми са: фекално-орален (при консумация на недостатъчно термично обработени месо и местни продукти от болни животни), въздушно-прахов (при вдишване на контаминиран с антраксни спори прах в кожарски производства или при употреба като биологично оръжие), парентерален (чрез замърсени игли).
  • Контагиозният индекс не е висок.

Характеристика на епидемичния процес

  • Заболяемостта от антракс при хората е в пряка зависимост от интензивността на епизоотичния процес при животните.
  • По-често боледува населението живеещо в селата.
  • Сезонност: по-често през летните месеци
  • Възраст и пол: Над 60 % от заболелите са мъже.
  • Спорадичност на епидемичния процес, но са възможни и епидемични взривове (ГИ форма).
  • Ендемичност: заболяемостта сред хората е в пряка зависимост от съществуването на почвените огнища (“прокълнати полета”).

Професионален характер.

Завишената заболяемост сред домашните животни в края на лятото се обяснява с по-големите рискове от нараняване на лигавицата на устата при паша, когато растителността не е обилна както през пролетта, както и поради по-голямата вероятност от вдишване на прахов аерозол съдържащ антраксни спори, получаван от сухата почва (при дишане – когато ноздрите са в непосредствена близост до почвата).

Имунопрофилактика

  • Bioport BioThrax™ (Anthrax Vaccine Adsorbed) – ацелуларна

Одобрена от FDA за преекспозиционна профилактика на лица от 18-65 год.

0,5 ml s.c. 0, 2, 4 седмица, 6, 12, 18 месец и след това бустер ежегодно

Не е регистрирана в Р.България

  • Антиантраксен серум Бул Био –НЦЗПБ (Antiantrax serum BulBio) amp.10 ml.

  Съдържа имуноглобулини срещу антраксния екзотоксин.

Като допълнително средство за лечение при тежки случаи на антракс

  • СТИ (Московски санитарно-технически институт) – жива, суха спорова ваксина от антивирулентен щам (СТИ)

–Еднократно, накожно приложение (две капки от ваксината се поставят на разстояние 3 – 4 см върху кожата на m. deltoideus и се нанасят 4 нареза с последващо втриване на ваксината в тях);

–Ежегодни реимунизации;

–Прилага се на застрашени контингенти по епидемични показания.

  • Други ваксини – класическа жива целуларна (Pasteur)
  • Перспективи – Recombinant protective antigen (rPA) vaccine (VaxGen – разработка).

Не са регистрирани в Р.България.

Химиопрофилактика

  • За постекспозиционна профилактика:

– Ciprofloxacin: 500 mg p.o. (възрастни), 15 mg/kg (деца);

– Doxycycline: 100 mg p.o. (възрастни), 2,2 mg/kg (деца < 45 kg);

– Penicillin G procaine: 1 200 000 UI/12 часа (възрастни), 25000 UI/kg/12 часа (деца);

– Penicillin V: 500 mg/6 часа;

– Amoxacillin: 500 mg/8 часа p.o.(възрастни), 15mg/kg/8 часа (деца < 40 kg)

Противоепидемични мероприятия

  • Спрямо болния:

–Хоспитализация в инфекциозно отделение;

–При белодробна или чревна форма в отделението се въвежда противоепидемичен режим на работа както при ООИ.

  • Спрямо контактните:

–Всички контактни се поставят под наблюдение за 8 дни;

–По преценка може да се назначи постекспозиционна химиопрофилактика.

  • Спрямо външната среда:

–Всички патологични отделяния от болните се обеззаразяват със спороцидни дезинфектанти.

–За обекти от външната среда – хлорсъдържащи.

–Използвани превързочни материали и малоценни предмети се изгарят.

  • Трупове на починали от антракс не се аутопсират, кремират се или се поставят в метален ковчег и се погребват.

Ветеринарномедицински мероприятия

  • Регионалните структури на националната ветеринарномедицинска служба водят на постоянен учет САО с доказана активност.
  • Ежегодни профилактични имунизации на тревопасните домашни животни в регионите със САО с жива безкапулна ваксина щам “Ихтиман”.
  • Епизоотологично проучване при всяко заболяло животно.
  • Заболелите животни се лекуват, а труповете на умрелите се унищожават.
  • В епизоотичното огнище – системни дезинфекционни обработки с висока концентрация на разтворите.

 

Обратно към Епидемиология

Имунопрофилактика в България

Съдържание