Тетанус

Тетанусът представлява остро инфекциозно заболяване, протичащо с болезнени тонично-клонични гърчове на напречнонабраздената тъкан, вследствие от специфично дразнене на ЦНС от тетаничен токсин.



Етиология

Clostridium tetani, род Clostridium, сем. Bacillaceae

Морфология

  • Грам положителен пръчковиден микроорганизъм
  • Подвижен
  • Перитрихиално разположени ресни
  • Не образува капсули
  • Образува спори с характерен вид и терминално разположение – вид на барабанна пръчка

Културелни свойства

  • Облигатен анаероб
  • Взискателен към хранителните среди – кръвно-глюкозен агар на Цайслер, агар на Хобс, среда на Тароци

Антигенна структура

О- антиген

Н – антиген – според него, се различават 10 серотипа

Фактори на патогенността и вирулентността

тетаничен екзотоксин – съставен от тетанолизин (причинява промени в артериалното налягане, аритмия, вазоспазъм и обилно потене) и тетаноспазмин, фиксиран в ядрата на двигателните нерви и невромускулните синапси. На него се дължат гърчовете

Резистентност

Вегетативни форми – неустойчиви

Спори – в почвата преживяват над 10 години

Епидемиологични данни

Разпространение: повсеместно

Източник на инфекция:

Вегетативни форми – обитават чревния тракт на коне, свине, зайци (до 90% здраво носителство у коняри и други лица, занимаващи се със селско-стопанска дейност)

Тетанични спори – обитават почвата, където попадат чрез фекалиите на заразените животни

Механизъм на инфекция:

Покривен – попадане на спорите в наранена кожа/лигавици (дълбоки рани, с ,,джобове’’, смачкани тъкани, хематоми)

Ендогенна контаминация на рани – при здрави носители, в резултат на перфорация на черва – коремен тиф, операции, дуоденална язва

Неонатален тетанус – при нестерилно прерязване на пъпната връв

Фактори на предаване – контаминирана със спори почва, лопати, коси, вили, игли, пирони и др.

Възприемчивост – всеобща

Имунитет – нетраен



Патогенеза

  • Входна врата – !!! анаеробни условия !!!
  • Превръщане на тетанични спори във вегетативни форми
  • Отделяне на екзотоксин (тетаноспазмин), който по кръвен и периневрален път, достига ЦНС
  • Фиксиране на токсина върху невро – мускулните синапси, ретикуларната формация и булбарните нервни центрове (чрез специфични ганглиозиди и цереброзиди)
  • Инхибиране на холинестеразата
  • Дезорганизиране на невро-мускулното предаване на импулсите
  • Повишен мускулен тонус
  • Възникване на тонични гърчове

Клинични данни

Инкубационен период- 4 – 14 дни

Продромален стадий: болка и парестезии на мястото на нараняване, главоболие, неспокойствие и танатофобия (страх от смъртта)

Начало:

Повишен  мускулен тонус на дъвкателната мускулатура (trismus) – болният не може да отваря устата си и да гълта

Risus sardonicus – ригидност на мимическите мускули на лицето –   устните са дръпнати настрани, челото е набръчкано, а очите свити – като, че ли горната част на лицето плаче, а долната се смее

Ригидност на коремните мускули – хлътнал, лодковиден корем

Ригидност  на гръбната мускулатура – opistotonus (тялото се извива като дъга назад)

Тонични гърчове, които се провокират от светлинни, звукови, болкови и други дразнители

Хиперпирексия – телесната температура достига до 42°С с обилно изпотяване

Леталитет, провокиран от ОДН или СН

Клинични форми

Лека

Средно-тежка

Тежка

Особени:

Церебрална – с промени в съзнанието

Тетанус на главата:

*форма на Rose – засягане на VII ЧМН

*форма на Worms – засягане на очедвигателните нерви

*форма на Brunner = Rose + Worms

Постабортен, пуерперален, постинжекционен, постоперативен, неонатален тетанус

Усложнения

По време на гърч – разкъсване на мускулни влакна, фрактура на ключица,

Извън гърч вторични бактериални суперпонирани инфекции, сърдечно-съдова, бъбречна и белодробна недостатъчност, бронхопневмония

Диагноза

Клинико – епидемиологична

Клинико – лабораторна:

Кръвна картина: хемоконцентрация, умерена левкоцитоза с олевяване и умерено ускорена СУЕ

КАС – с данни за хипоксия и хипоксемия, хипокалиемия

Ликвор – нормален ( при болни с изявена клиника да не се прави LP)

Поради типичната клинична картина, микробиологични и серологични изследвания, обикновено не се провеждат!

Лечнение

Индикации за хоспитализация:

данни за предшестващо нараняване, съмнително за инфекция от тетанус

неспокойствие, адинамия, танатофобия, главно промени в раната – парене, “мравучкане”, болки като от преминаване на електричен ток през нея дори когато раната е оздравяла

повишен мускулен тонус – тризмус, лодковиден корем, ригидност на гръбначната мускулатура

висок фебрилитет, силно изпотяване, гърчова симптоматика

Щадящ режим за намаляване честотата на гърчовете – затъмнена стая, минимум манипулации, никакъв шум

Пълноценно хранене през сонда с течна, калорична и витаминозна храна

Етиологично

  • Човешки хиперимунен антитетаничен имуноглобулин –доза 6000 до 10000 Е мускулно
  • Антитоксичен противотетаничен хетероложен (конски) серум – доза от 100 до 200000 Е мускулно по метода на Безредка – еднократно или неколкократно, в зависимост от състоянието на болния (има ефект в първите 6 дни от началото на заболяването
  • Тетаничен токсоид по схемата на Моларет – на 1-ви, 3-ти, 7-ми и 20-ти ден от началото по 0,5 мл, подкожно или мускулно и след 3 месеца реимунизация
  • Антибиотици – пеницилини 7 – 10 дни; алтернативен препарат – Цефалоспорини II – III ред 7 – 10 дни; Метронидазол

Патогенетично

  • Поддържане на водно-солевата обмяна
  • Корекция на ацидозата по формулата на Аструп
  • Корекция на хипокалиемията
  • Седиране на болния – Диазепам, Фенобарбитал
  • Миорелаксанти – Мидокалм, Хлоразин

Симптоматично

Антипиретици

Аналгетици

Профилактика

Мерки спрямо болния

Хоспитализация в инфекциозно отделение – интензивен сектор

Лечение

Обработка на раните с кислородна вода

Мерки спрямо пострадали

Щателна обработка на раните

Провеждане на противотетанична профилактика с тетаничен токсоид и при нужда противотетаничен серум

Редовно извършване на имунизация по имунизационен календар

Бързо известие до РЗИ !

Обратно към Инфекциозни болести

Съдържание