Тетанус
Тетанусът представлява остро инфекциозно заболяване, протичащо с болезнени тонично-клонични гърчове на напречнонабраздената тъкан, вследствие от специфично дразнене на ЦНС от тетаничен токсин.
Етиология
Clostridium tetani, род Clostridium, сем. Bacillaceae
Морфология
- Грам положителен пръчковиден микроорганизъм
- Подвижен
- Перитрихиално разположени ресни
- Не образува капсули
- Образува спори с характерен вид и терминално разположение – вид на барабанна пръчка
Културелни свойства
- Облигатен анаероб
- Взискателен към хранителните среди – кръвно-глюкозен агар на Цайслер, агар на Хобс, среда на Тароци
Антигенна структура
О- антиген
Н – антиген – според него, се различават 10 серотипа
Фактори на патогенността и вирулентността
тетаничен екзотоксин – съставен от тетанолизин (причинява промени в артериалното налягане, аритмия, вазоспазъм и обилно потене) и тетаноспазмин, фиксиран в ядрата на двигателните нерви и невромускулните синапси. На него се дължат гърчовете
Резистентност
Вегетативни форми – неустойчиви
Спори – в почвата преживяват над 10 години
Епидемиологични данни
Разпространение: повсеместно
Източник на инфекция:
Вегетативни форми – обитават чревния тракт на коне, свине, зайци (до 90% здраво носителство у коняри и други лица, занимаващи се със селско-стопанска дейност)
Тетанични спори – обитават почвата, където попадат чрез фекалиите на заразените животни
Механизъм на инфекция:
Покривен – попадане на спорите в наранена кожа/лигавици (дълбоки рани, с ,,джобове’’, смачкани тъкани, хематоми)
Ендогенна контаминация на рани – при здрави носители, в резултат на перфорация на черва – коремен тиф, операции, дуоденална язва
Неонатален тетанус – при нестерилно прерязване на пъпната връв
Фактори на предаване – контаминирана със спори почва, лопати, коси, вили, игли, пирони и др.
Възприемчивост – всеобща
Имунитет – нетраен
Патогенеза
- Входна врата – !!! анаеробни условия !!!
- Превръщане на тетанични спори във вегетативни форми
- Отделяне на екзотоксин (тетаноспазмин), който по кръвен и периневрален път, достига ЦНС
- Фиксиране на токсина върху невро – мускулните синапси, ретикуларната формация и булбарните нервни центрове (чрез специфични ганглиозиди и цереброзиди)
- Инхибиране на холинестеразата
- Дезорганизиране на невро-мускулното предаване на импулсите
- Повишен мускулен тонус
- Възникване на тонични гърчове
Клинични данни
Инкубационен период- 4 – 14 дни
Продромален стадий: болка и парестезии на мястото на нараняване, главоболие, неспокойствие и танатофобия (страх от смъртта)
Начало:
Повишен мускулен тонус на дъвкателната мускулатура (trismus) – болният не може да отваря устата си и да гълта
Risus sardonicus – ригидност на мимическите мускули на лицето – устните са дръпнати настрани, челото е набръчкано, а очите свити – като, че ли горната част на лицето плаче, а долната се смее
Ригидност на коремните мускули – хлътнал, лодковиден корем
Ригидност на гръбната мускулатура – opistotonus (тялото се извива като дъга назад)
Тонични гърчове, които се провокират от светлинни, звукови, болкови и други дразнители
Хиперпирексия – телесната температура достига до 42°С с обилно изпотяване
Леталитет, провокиран от ОДН или СН
Клинични форми
Лека
Средно-тежка
Тежка
Особени:
Церебрална – с промени в съзнанието
Тетанус на главата:
*форма на Rose – засягане на VII ЧМН
*форма на Worms – засягане на очедвигателните нерви
*форма на Brunner = Rose + Worms
Постабортен, пуерперален, постинжекционен, постоперативен, неонатален тетанус
Усложнения
По време на гърч – разкъсване на мускулни влакна, фрактура на ключица,
Извън гърч – вторични бактериални суперпонирани инфекции, сърдечно-съдова, бъбречна и белодробна недостатъчност, бронхопневмония
Диагноза
Клинико – епидемиологична
Клинико – лабораторна:
Кръвна картина: хемоконцентрация, умерена левкоцитоза с олевяване и умерено ускорена СУЕ
КАС – с данни за хипоксия и хипоксемия, хипокалиемия
Ликвор – нормален ( при болни с изявена клиника да не се прави LP)
Поради типичната клинична картина, микробиологични и серологични изследвания, обикновено не се провеждат!
Лечнение
Индикации за хоспитализация:
данни за предшестващо нараняване, съмнително за инфекция от тетанус
неспокойствие, адинамия, танатофобия, главно промени в раната – парене, “мравучкане”, болки като от преминаване на електричен ток през нея дори когато раната е оздравяла
повишен мускулен тонус – тризмус, лодковиден корем, ригидност на гръбначната мускулатура
висок фебрилитет, силно изпотяване, гърчова симптоматика
Щадящ режим за намаляване честотата на гърчовете – затъмнена стая, минимум манипулации, никакъв шум
Пълноценно хранене през сонда с течна, калорична и витаминозна храна
Етиологично
- Човешки хиперимунен антитетаничен имуноглобулин –доза 6000 до 10000 Е мускулно
- Антитоксичен противотетаничен хетероложен (конски) серум – доза от 100 до 200000 Е мускулно по метода на Безредка – еднократно или неколкократно, в зависимост от състоянието на болния (има ефект в първите 6 дни от началото на заболяването
- Тетаничен токсоид по схемата на Моларет – на 1-ви, 3-ти, 7-ми и 20-ти ден от началото по 0,5 мл, подкожно или мускулно и след 3 месеца реимунизация
- Антибиотици – пеницилини 7 – 10 дни; алтернативен препарат – Цефалоспорини II – III ред 7 – 10 дни; Метронидазол
Патогенетично
- Поддържане на водно-солевата обмяна
- Корекция на ацидозата по формулата на Аструп
- Корекция на хипокалиемията
- Седиране на болния – Диазепам, Фенобарбитал
- Миорелаксанти – Мидокалм, Хлоразин
Симптоматично
Антипиретици
Аналгетици
Профилактика
Мерки спрямо болния
Хоспитализация в инфекциозно отделение – интензивен сектор
Лечение
Обработка на раните с кислородна вода
Мерки спрямо пострадали
Щателна обработка на раните
Провеждане на противотетанична профилактика с тетаничен токсоид и при нужда противотетаничен серум
Редовно извършване на имунизация по имунизационен календар
Бързо известие до РЗИ !