Диариен синдром





Диарийният синдром включва наличието на три или повече изхождания дневно на фекални маси с променена консистенция, цвят, мирис със или без патологични примеси от слуз и/или кръв с продължителност до 14 дни.

Инфекциозна диария –  Диагностичните критерии включват наличието на остър диариен синдром (продължителност до 14 дни ) и един или няколко от следните симптоми: коремна болка, гадене, повръщане, тенезми в съчетание с токсиинфекциозен синдром и/или епидемиологични данни.

Етиология

  • Инфекциозни:

Вирусни – Ротавируси, коронавируси, парвовируси, ентеровируси

Бактериални – E. coli, Campylobacter jejuni, Yersinia eneterocolitica, шигели, салмонели

  • Неинфекциозни – Алергични, антибиотикоасоциирани и др.

Патогенеза





Според патогенетичния механизъм диарията бива:

Осмотична – при този вид разстройство веществата, които се намират в червото, предизвикват повишено изтегляне на вода към чревния лумен. Този вид диария може да настъпи и при нарушената функция на червата, да реабсорбират течностите, които преминават през техния лумен. Причини за възникване на осмотична диария могат да бъдат малабсорбция (лактоза, сорбитол), малдигестия (например при заболявания на панкреаса), прием на осмотични лаксативи, прекален прием на витамин С или магнезий и други.

Секреторна – при този вид разстройство се наблюдава преминаване на вода от чревната стена към чревния лумен. В този случай се губи основно вода и изпражненията обикновено стават големи по обем и воднисти. Причини за появата на секреторна диария най-често са инфекции – холера, салмонела, шигела и други. Холера токсинът стимулира секреция на аниони и по-скоро хлорни йони към лумена на червото. За да се възстанови електронният баланс, в лумена на червото преминават натриеви йони заедно с вода. Характерно за този вид диария е, че тя може да продължи дори след преустановяването приема на храна.

Ексудативна – този вид разстройство се характеризира с наличието на кръв или гной в изпражненията. Състоянието може да се дължи на тежки инфекции, при които този вид разстройство се проявява като усложнение на секреторната диария. Неинфекциозни причини за поява на ексудативна диария могат да бъдат възпалителни заболявания на червата (болест на Крон, хроничен улцерозен колит и други), при които обширните възпаления на чревната стена компрометират способността на червата да абсорбират вода и да предотвратяват нейната загуба.

Мотилитет-свързана – този вид разстройство се дължи на бързото преминаване на храната през чревния лумен (хипермотилитет). Ако храната се движи прекалено бързо през стомашно-чревния тракт, няма достатъчно време за абсорбиране на адекватно количество хранителни вещества и вода. Това състояние може да се дължи на ваготомия, инфекциозни агенти, синдром на дразнимото черво или диабетна невропатия. Базедовата болест може да доведе до хипермотилитет и появата на псевдодиария или истинска диария. Този вид диария може да се наблюдава и при пациенти, които са били подложени на чревна резекция.

Според локализацията си диарийния синдром се дели на:

  • Колитен синдром – Той включва коликоообразни болки, многократни изхождания на оскъдно количество слузно-кървави фекални маси и тенезми. Характерен е за дизентерията, инфекции с  еднтеропатогенни и ентероинвазивни колибактерии, грип, морбили и при много неинфекциозни заболявания.
  • Ентеритен синдром – Изразява се с повръщане, дифузни коремни болки, чести изхождания на голямо количество воднисти фекални маси, обикновено без патологични примеси. Наблюдава се при холера, хранителни токсиинфекции, вирусни гастроентерити.

Най – честото усложнение на диарийния синдром е дехидратацията. Тя се изразява с различни клинични прояви – намален тургор на кожата, сухи лигавици, обложен език, намален мускулен тонус, хипотония, тахикардия, мек, филиформен пулс, намалена диуреза.

Дехидратацията се разделя на 3 степени в зависимост от процента загубена телесна маса:

  • 1ва степен – до 5 % загуба на телесна маса
  • 2ра степен – до 10 % загуба на телесна маса
  • 3та степен – до 15 % загуба на телесна маса

 Показания за хоспитализация на болните с остри диарийни заболявани

Клинични показания:

  • Кърмачета
  • Възрастни над 60 години
  • Болни с утежнен преморбиден терен
  • Кърмачета и малки деца с хипотрофия, неправилно хранене, недоносеност, често боледуващи с катари на горни дихателни пътища, с астма, малигнени хемопатии, кистична фиброза и др.
  • Възрастни пациенти с предхождащи и съпътстващи заболявания като: диабет, анемия, хронични заболявания на гастроинтестиналния тракт, генерализирана атеросклероза, ХБН, имуносупресираща терапия, малигнени заболявания и др.
  • Болни в тежко общо състояние – ОБН, шок, мозъчен оток, чревна пареза, сепсис
  • Неуспешно амбулаторно лечение в предходните 2 – 3 дни

Епидемиологични показания:

  • Пребиваване в райони с високо разпространение на чревни ООИ.
  • Невъзможност за изолация на институционализирани пациенти – старчески домове, санаториуми
  • Необходимост от извеждане на пациент от работната му среда
  • Патогенни чревни бактерии или ротавируси за деца до 5 години, във фекални проби.

Лечение

Патогенетична терапия – рехидратация

  • Перорална рехидратация – при лека степен на дехидратация

Стандартен разтвор на СЗО – 3,5 грама NaCl, 1,5 грама KCl, 2,5g NaHCO3 и 20 грама глюкоза на
прах, разтворени в 1 литър вода.
Оралната рехидратация трябва да продължи около 4 часа в доза 50 мл./кг. – за лека степен и 100
мл./кг. за средно изразена дехидратация.
Текущите загуби се възстановяват по 10 мл./кг или половин чаена лъжичка разтвор на всяко диарично изхождане

  • Парентерална рехидратация – при тежка дехидратация

Използват се :

  • Изотонични разтвори
  • Колоидни разтвори
  • разтвори за коригиране на алкално-киселинното равновесие

Скоростта на въвеждане е 25 – 30 мл./мин през първите 1 – 2 часа, след което се коригира съобразно текущите загуби и дневните нужди.

При децата се влива воден обем на база на дневните нужди:

  • през първото тримесечие по 150 мл./кг
  • през второто тримесечие по 120 мл./кг
  • над 6 месеца до 2 години по 100 мл./кг
  • при тегло под 10 кг. – 100 мл./кг
  • при тегло от 10 до 20 кг – 1000 мл. + 50 мл./кг на ден за всеки килограм над 10
  • при тегло над 20 кг – 1500 мл. + 20 мл./кг на ден за всеки килограм над 20

При възрастни от 2000 до 2400 мл. на ден

Електролити:

  • Натрий и хлор по 1 – 3  mEq на килограм
  • Калий по 2 – 3 mEq на килограм, при възрастни – 50 mEq дневно

Преди започване на рехидратацията се изчисляват началните загуби, текущите загуби и дневните нужди !

При тежка дехидратация се дава начален болус от 20 мл./кг. за 20 минути.Той може
да се повтори, а при липса на отговор – диуреза, липса на реакции и други заплашващи
симптоми, се препоръчва бърза ресусцитация.

Диетата е неизменна част от терапията на болните с остра диария. Ранното захранване е изключително важно при децата до 1 годишна възраст.

Антидиарийни средства се прилагат при възрастни и по-големи деца с цел:

  • Намаляване на неприятните оплаквания.
  • Облекчаване на болестните симптоми.
  • По-бързо възстановяване на нарушената работоспособност.
  • При кърмачета и деца в ранна детска възраст се прибавя racecadotril (Hydrasec) като допълнение към пероралната рехидратация.

В терапията могат да се включат и пробиотици, спазмолитици и антипиретици.

Показания за антибиотично лечение са следните:

  • Инвазивни гастроентерити и колити – шигелози
  • Клостридийни колити
  • Генерализирани форми на салмонелози
  • Холера
  • Коремен тиф
  • Кампилобактериоза
  • Генерализирани форми на йерсиниоза
  • колиентерити
  • пациенти над 60 години
  • кърмачета
  • пациенти със съпътстващи заболявания

Антибиотична терапия не се препоръчва при:

  • Хранителни токсиинфекции
  • Реконвалесцентно заразоносителство
  • Дисбактериоза

Обратно към Инфекциозни болести

Съдържание