Инфекциозна мононуклеоза





Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с ангина, генерализирана лимфаденопатия, хепатоспленомегалия, температура и характерна кръвна картина.

Етиология

В по-голямата част от случаите се причинява от Епщайн-Бар вирусът, по-рядко от цитомегаловирус, Toxoplasma gondii, HIV, аденовируси.

Епщайн-Бар вирусът е ДНК вирус от групата на херпесните вируси. Неустойчив е на външни условия. Вирусът се свързва с редица лимфопролиферативни заболявания, като болестта на Ходжкин, лимфома на Бъркит, назофарингеалния карцином.

Епидемиология

  • Инфекцията е широко разпространена по света, често протича субклинично и вирусът има способността да остава в латентно състояние в организма.
  • Над 90 % от възрастните имат антитела срещу вируса.
  • Източник на инфекция – Част от инфектираните лица интермитентно отделят вируса със слюнката си.
  • Фактори на предаване – Основен фактор е слюнката, заразяването може да стане чрез използването на общи прибори, при целувка, кръвопреливане и костномозъчна трансплантация.
  • Контагиозен индекс – нисък, заболяванията от инфекциозна мононуклеоза се проявяват след многократни тесни контакти между възприемчивите и здравите лица отделящи вируса в слюнката.
  • Заболяването се среща най-често в ранната детска възраст, с втори пик във възрастта 15-25 години.

Патогенеза

  • Входна врата – Ебщайн-Бар вирусът попада в епителните клетки на орофаринкса и в слюнчените жлези, където се размножава и от където се отделя.
  • Виремия – Обхващат се В лимфоцитите в периферната кръв и цялата лимфоретикуларна система.При имунокомпетентен пациент пролиферацията на В клетките води до масивно активиране и пролиферация на цитотоксичните Т лимфоцити, което обуславя характерната лимфоидна хиперплазия.
  • В периферната кръв се появяват преходните клетки.
  • В черния дроб се установяват лек оток и дистрофия на хепатоцитите и жлъчните каналчета с портална лимфоцитна инфилтрация, но понякога промените са неразличими от тези при остър вирусен хепатит.
  • Т клетъчният отговор води до повишен абсолютен брой лимфоцити и поява на атипични лимфоцити.
  • Малките деца имат по-слаб имунен отговор и затова протичането при тях е много по-леко.
  • Инфектираните В лимфоцити са поликлонално активирани да продуцират антитела, аглутиниращи антигени на различни животински видове – хетерофилни антитела. Тези антитела са предимно от тип ИгМ и са основа на широко използвания парааглутинационен диагностичен тест. Синтезират се антитела и срещу специфичните антигени на Ебщайн-Бар вируса, както и редица автоантитела.
  • За контрол на инфекцията решаващ е клетъчният имунитет.
  • След първичната инфекция, подобно на другите херпесни вируси, Ебщайн-Бар вируса остава в латентно състояние в лимфоцитите и епителните клетки на орофаринкса.

Клинична картина

  • Клиничното протичане се определя от възрастта и имунния статус.
  • Типичната картина на инфекциозната мононуклеоза се наблюдава във възрастта 15-25 години.
  • Инкубационния период е 2-6 седмици, при малките деца – по кратък.
  • Заболяването започва постепенно, с продромални прояви – отпадналост, гадене, температура, миалгии, гърлобол, които постепенно се засилват и след 7-10 дни достигат пълно развитие.
  • Температурата е умерена или висока през първите 2 седмици.

С диагностично значение е клиничната триада: температура, ангина и характерен лимфонодулит !

Ангина – един от кардиналните симптоми. В 50 % от случаите има катарална ангина – тонзилите са оточни и зачервени, без налепи. При останалата половина след 3 – 4 дни се появява фоликуларна или лакунарна ангина с псевдомембранозни налепи или язвено-некротична ангина. Налепите са жълти или снежнобели, обикновено плътни, обхващат цялата тонзила, без да преминават границата и. Лесно се снемат и рядко кървят. Небните дъги и увулата също са оточни и хиперемирани. Често се вижда петехиален енантем на границата твърдо/меко небце. Носната лигавица също е оточна, носната проходимост е намалена, а говорът – гъгнив.

Лимфонодулит – засягат се лимфните възли от двете страни на m. sternocleidomastoideus и субмандибуларно. Понякога лимфонодуломегалията е генерализирана. Лимфните възли са еластични, подвижни, несраснали с околната тъкан, слабо болезнени, обикновено пакетирани и не нагнояват.

Могат да се обхванат и висцерални лимфни възли !

Слезката е умерено увеличена, особено в детска възраст, като достига максимални размери в края на първата седмица и персистира 2 – 3 седмици. Обикновено се увеличава и черния дроб, но иктер се развива рядко.

В 3 до 15 % от случаите се развива макулопапулозен обрив.

След прием на ампицилин или амоксицилин, в 80 % се появява обрив, т, нар. ампицилиново морбили. Той преминава без лечение.

Общата продължителност на заболяването е 2 – 4 седмици, но месеци по-късно може да персистират оплаквания от отпадналост и трудна концентрация, лимфонодуломегалия, спленомегалия и промени в кръвната картина.

Клинични форми

Най-често Ебщайн-Бар вирусната инфекция протича асимптомно.

Клинично изявените форми биват:

  • Типични
  • Атипични – при деца под 5 години и възрастни над 40 години

При възрастните ангината и лимфонодулитът са по-редки, температурата и отпадналостта са по-продължителни и по-често се развива хепатитна форма.

При малките деца ангина липсва, по-чести са респираторните прояви,генерализираното увеличение на периферните лимфни възли и появата на обриви.

Лабораторни промени

  • Измененията в кръвната картина са характерни и имат диагностично значение.
  • Най-често има умерена левкоцитоза, но е възможна и левкемоидна реакция.
  • Диференциалното броене показва лимфоцитоза над 50 % и поява на преходни лимфоцити над 10 %.
  • В 50 % от неусложнените случаи има умерено повишение на аминотрансферазите и алкалната фосфатаза.

Усложнения

Обикновено инфекциозната мононуклеоза е със самоограничаващо се протичане. Усложненията са редки и включват:

  • Остра дихателна недостатъчност
  • Руптура на слезката
  • Неврологични прояви – менингити, енцефалити, синдром на Гилен-Баре
  • Хематологични прояви
  • Интерстициален нефрит

Диагноза

  • Характерна клинична картина – фебрилитет, ангина, лимфаденопатия и хеапатоспленомегалия във възрастта 15 – 25 години.
  • Лимфоцитоза с атипични лимфоцити.
  • Положителни хетерофилни антитела – Моно тест

Диференцилна диагноза

  • Стрептококов фарингит
  • Цитомегаловирусна инфекция
  • Токсоплзамоза
  • Първична HIV инфекция
  • Лимфоми

Лечение

  • Липсва етиологично лечение.
  • Постелен режим и симптоматично лечение с аналгетици и антипиретици.
  • Ограничаване на физическата активност до 3 месеца за предпазване от руптура на слезката.
  • При бактериална суперинфекция – антибиотици.
  • При силно увеличени тонзили, ограничаващи дишането, тежка тромбоцитопения, автоимунна хемолитична анемия – кортикостероиди.





Обратно към Инфекциозни болести

Съдържание