Патологични рефлекси

Патологичните рефлекси са качествена промяна на рефлексната дейност. Те са необичайни за нормалния индивид двигателни отговори на определени дразнения. Характерни са за случаите на увреда на пирамидния път. Приема се, че са продукт на филогенетично по-стари мозъчни функционални системи, че представляват архаични рефлексни реакции, които в норма са потиснати от по-нови и надлежащи главномозъчни структури, каквато е пирамидната система, която осигурява провеждането на импулсите за целенасочените волевите движения.

БАБИНСКИ

Екстензорно-тонични рефлекси от групата на Бабински

Рефлекс	Начин на получаване	Двигателен отговор
Бабински (Babinski)	Линеарно дразнене на ходилото от петата към пръстите, аналогично на това при плантарния рефлекс	Тонична екстензия (дорзална флексия) на палеца, незадължителна абдукция, разперване и лека плантарна флексия на останалите пръсти
Опенхайм (Oppenheim)	Притискане на тибията и плъзгане по нея в дистална посока с прибрани един до друг палец и показалец	Двигателният отговор е както при рефлекса на Бабински
Гордон (Gordon)	Стискане на прасеца на подбедрицата	Двигателният отговор е както при рефлекса на Бабински
Шефер (Schäffer)	Притискане на Ахиловото сухожилие с палец и показалец	Двигателният отговор е както при рефлекса на Бабински
Чадок (Chaddok)	Одраскване около долната част на външния малеол на глезена	Двигателният отговор е както при рефлекса на Бабински

РОСОЛИМО

Флексорно-клонични рефлекси от групата на Росолимо

Рефлекс	Начин на получаване	Двигателен отговор
Росолимо (Rossolimo)	Бързо почукване с пръстите върху плантарната повърхност на последните фаланги на пръстите на крака	Бърза краткотрайна (клонична) плантарна флексия
Жуковски	Почукване с неврологично чукче върху плантарната част на ходилото зад пръстите на крака	Двигателният отговор е както при рефлекса на Росолимо
Мендел (Mendel)- Бехтерев	Почукване с неврологични чукче върху os cuboideum на гърба на ходилото	Двигателният отговор е както при рефлекса на Росолимо
Хофман (Hoffmann)	Държи се средния пръст на ръката и рязко се ощипва последната му фаланга	Бърза воларна флексия на всички пръсти
Трьомнер (Trömner)	Държи се средния пръст на ръката и се почуква върху последната му фаланга	Двигателният отговор е както при рефлекса на Хофман

Патологичните рефлекси от групите на Бабински и на Росолимо винаги са израз на органична лезия на пирамидния път.

Изключение правят рефлексите на Хофман и Трьомнер, които когато са двустранно и симетрично проявени, не се считат за категоричен патологичен белег. 

Рефлекси на орален автоматизъм (аксиални рефлекси)

Те се появяват се само при двустранна лезия на tr.corticonuclearis. при синдрома на псевдобулбарна парализа с отпадане на регулаторните влияния върху филогенетично стари автоматизми.

Това са: 

а. Хоботков рефлекс (лабиален) – почуква се леко по горната или долната устна на пациента, при което се получава съкращение на m. orbicularis oris, с издаване напред на двете устни.
б. Назо–лабиален рефлекс на Аствацатуров – почуква се върху гърба на носа, при което се издават напред двете устни с готовност за смукане.
в. Смукателен рефлекс – докосват се или леко се потриват устните, понякога рефлексът се включва още при самото приближаване на предмета към устните. Получава се реакция като при лабиалния рефлекс.
г. Палмо- (дланно-) ментален рефлекс на Маринеску–Радовичи – одрасква се покрай тенара на дланта, от китката към палеца. Получава се съкращение на m. mentalis от същата страна на брадичката.

Рефлекси на гръбначно-мозъчен и стволов автоматизъм. Хватателен рефлекс

Рефлекси на гръбначно-мозъчен автоматизъм (защитни рефлекси)

Те се установяват 3-4 седмици след пълно прекъсване на гръбначния мозък на нива над поясната интумесценция, което води до пирамидна, но и до екстрапирамидна афункция. Мотоневроните остават във взаимодействие само с невроните на гръбначно–мозъчните сегменти до нивото на лезията. Лишени от по-висша регулация и контрол, по-старите спинални междусегментни механизми реализират примитивни стереотипни, неволеви, тонични, синергични реакции след нанасяне на силни ноцицептивни дразнения. Известни са следните рефлекси:

а. Флексорен (скъсителен) рефлекс – рефлекс на скъсяване: при силно,
застрашаващо от увреждане, дразнене, най-често в областта на ходилото. Получава се т.нар. тройно скъсяване – рязко свиване на плегичния крак чрез флексия в трите големи стави. При персистираща рефлексогенна стимулация може да се стигне до флексорни контрактури.

б. Екстензорен (удължителен) рефлекс – при слабо дразнене, най-често в проксималните части на крака и по кожата на корема, се получава екстензия на бедрото и подбедрицата и плантарна флексия на стъпалото.

в. „Автоматизъм на ходене“ – при силно дразнене на ходилото на единия крак се предизвиква скъсяване на същия и удължаване на другия. При последователно дразнене на двата крака може да се получи автоматизъм на локомоция в парализираните крака.

Рефлекси на стволов автоматизъм

Тоничните рефлекси (рефлекси на мозъчния ствол): лабиринтен, шиен симетричен и шиен асиметричен се наблюдават в кърмаческия период. В процеса на постнаталното развитие на ЦНС тези рефлексни механизми остават включени в по-сложни автоматизирани двигателни актове и не се изявяват самостоятелно.

При патологични условия се наблюдават следните феномени:

1. Феномен на Магнус–Клайн. При пасивно извиване на главата на болен с хемиплегия встрани се засилва тонусът на екстензорите на ръката, към която е обърната главата и на флексорите на другата ръка.

2. Феномен „глава на кукла“ (doll head); (окуло–цефален рефлекс). При коматозни състояния пасивното обръщане на главата встрани, нагоре и надолу е съпроводено от неволево придвижване на очите в противоположната посока. Загубата на съдружното движение на очите нагоре е показателна за лезия на нивото на средния мозък, а в
хоризонтална посока – на нивото на моста.

3. Реакция на опора на Магнус. При хемисфериални и малкомозъчни увреди пасивната дорзална флексия на китката и стъпалото предизвиква увеличаване тонуса на екстензорите с рефлекторна екстензия на предмишницата и подбедрицата. Примитивни рефлекси: наблюдават се в детска възраст, но с развитието на нервната система остават потиснати.
· При докосване на бузата се наблюдава обръщане на главата към страната на
стимула и опит за намиране на гърдата и сукане.
· При одраскване на палмарната повърхност на ръката се наблюдава рефлекторна флексия на пръстите и хващане на докосващия предмет.
При възрастни тези рефлекси се освобождават при лезии на префронталната област.

Хватателен рефлекс на Янишевски (grasping-reflex)

Той съществува нормално при новородени. При докосване с някакъв предмет на воларната повърхност на ръката в метакарпо-фалангеалната област, пациентът свива неволево всички пръсти на противоположната на мозъчната лезия ръка и задържа предмета, т.е. наблюдава се неволево хващане и/или задържане на подадени предмети (напр. неврологичен чук). Понякога може да се позитивира и хватателен рефлекс на стъпалото. Този рефлекс се дължи на освобождаване на стари подкорови механизми на хващане, които се потискат от фронталните дялове при човека. Хватателният рефлекс се установява при увреждане на горно-задните отдели на челния дял. По- голямо значение има едностранстранното му наличие при ясно съзнание на пациента.

Обратно към Неврология

Съдържание