Сетивни симптоми

Сетивните симптоми могат условно да се разделят на възбудни сетивни симптоми, каквито са болката, парестезиите и хиперпатията и отпадни сетивни симптоми, каквито са хипестезията и анестезията. Освен това могат да се обособят на количествени сетивни нарушения, с нарушение на прага на възприемане на сетивните дразнения, като хиперестезия или анестезия, и качествени сетивни нарушения при промяна във вида на сетивното възприятие, като хиперпатия, алоестезия и др. Според локализацията, сетивните нарушения могат да бъдат по перифернонервен тип, по сегментен тип, да обхващат половината на тялото (по хемитип), единия крайник (по монотип), долните или горни крайници (по паратип) или на цялото тяло (по квадритип).



По-важните сетивни симтоми

Болка

Тя е най-често срещания възбуден сетивен симптом. Болката е усещане с примитивен, емоционално-афективен характер, което съществува при почти всички живи организми. Поради субективния характер на болката съвсем точна дефиниция, която да съчетава емоционалната, биологична и патофизиологична страна на този субективен сетивен феномен, не съществува. Когато тя е умерено изразена, болката е физиологична реакция на защита и предупреждение на организма за неблагоприятни външни и вътрешни въздействия.

Тя сигнализира за опасност от болест и е чест симптом на различни нозологични единици. Организъм без болка се превръща в жертва на случайността. Типичен случай са болните от Syringomyelia, при които отсъства чувството за болка и температура в определени области на тялото и крайниците. Тези части на тялото често са обезобразени от белези от изгарания и наранявания. Болката не е винаги универсален механизъм за предвестяване на болест. Различни видове деменции, тумори на мозъка и някои съдови заболявания могат да протичат без болка.

Силната болка е патологичен феномен, едно от най-жестоките усещания, които потискат соматично (рефлексната дейност, двигателната дейност) и психически (депресии и психози) човека. Внезапната, силна болка потиска ЦНС и може да наруши съзнанието на човека. Невропатичната (хронична) болка потиска човешката психика и дезорганизира функциите на организма. Болката се влияе от различни фактори. Безсънието, умората засилват чувството за болка. Денонощният ритъм влияе върху чувството за болка. Вечерно и нощно време, когато другите аферентации намаляват, чувството за болка е по-силно. Сезоните есен и зима засилват хроничните болки. Типът висша нервна дейност също оказват влияние върху субективното изживяване за болка.

Болков праг

Меланхолиците по-трудно понасят болката, а сангвиниците – по-лесно. Болките при неврастеници са по-силни. Различен болков праг съществува както между отделните индивиди, така и между половете и отделните раси. Жените по-лесно понасят болки от мъжете, въпреки че по-често страдат от хронични болки. Североамериканските индианци по-леко понасят болки, за разлика от по-южните раси. Болката отслабва при афективни състояния, хипноза, влияе се от стрес, внушения и други психически въздействия. Известни са случаи на афективни, хистерични и хипнотични анестезии.

Болката се причинява от ексцесивно дразнене на болковите рецептори
(ноцицептори), които са свободни нервни окончания, от механични, термични, химически и възпалителни процеси. При това се отделят редица ендогенни вещества, които имат силен болков (алгогенен) ефект. Най-голямо значение имат простагландините, хистаминът, брадикинините, субстанция “Р”, различни невропептиди и др. Ноцицептори се откриват по кожата, ставите, сухожилията, костите, вътрешните органи, зъбната пулпа, перидонталните лигаменти, менингите и менингеалните съдове и др.

Видове

Болката може да бъде спонтанна и предизвикана – при прилагане на някои медицински прийоми. Спонтанната болка може да бъде: 1. Пароксизмална болка. Тя е, най-често, с внезапен, стрелкащ характер и се дължи на засягане на периферните нерви и коренчета. 2. Отразена болка. Дължи се на увреждане на вътрешните органи и се проектира в определени дерматоми – зони на Head.
Отразената висцерална болка има следните характеристики: а. Тя е дифузна, разлята и повърхностна; б. Има вълнообразен характер с пристъпи на засилване и отслабване, в зависимост от контракцията на гладката мускулатура на съответния орган; в. Често пъти може да има и локална мускулна ригидност (defance). 3. Ирадииращата болка се разпространява по хода на други, съседни на заболелия нерв или коренче. Висцералните болки са често пъти ирадииращи.



Сетивни и болкови синдроми

Невралгии

Това са болки със стрелкащ характер, локализират се по хода на съответния периферен нерв и лесно се провокират при притискането или разтягането му. Резултат са на засягане на периферни нерви и коренчета. Такива са болките при невралгия на n. trigeminus, радикулопатия (радикулалгии) и др.

Алодиния (allodynia)

Болката се провокира от неболкови стимули, поради ниския сетивен праг на получаване. Обикновено е дълбока, тъпа и се свързва с лезия на периферните нерви, дълбоки възпалителни процеси, исхемична увреда на гръбначния мозък и др.

Каузалгия (causalgia)

Тя е хронична, пристъпна, много силна, разлята, пареща или изгаряща болка, излъчваща се по хода на нерва. Получава се при увреда на богати на симпатикови влакна периферни нерви, като n. ulnaris, n. medianus, n. ischiadicus. Болката се провокира от най-слаби външни дразнения и се придружава от вазомоторни, судомоторни, терморегулационни (влажна, цианотична и студена
кожа) и трофични (тънка, люспеста и обезцветена кожа) разстройства.

Фантомни болки

Фантомните болки са с каузалгичен характер и се наблюдават при
пациенти с ампутирани крайници. Те усещат болка в есъществуващия крайник. Доказано е, че причината за този вид болка са доброкачествени тумори – невроми с произход от Швановите клетки на изрязания нерв, които се явяват източник на постоянно дразнене на нерва и създават постоянно възбудно огнище в сетивния анализатор.

Хиперпатия (hyperpathia)

Това е едно от най-честите качествени разстройства на сетивността, което се получава при нанасяне на болково, температурно или тактилно дразнение.

Проявява се с:

а. Болка, която е с не добре локализиран, дифузен, “разлят” и неприятен характер;

б. Налице е повишен сетивен праг, така че дразненето, което я предизвиква, трябва да е по-силно от нормалното;

в. Болката не се появява веднага, а след удължен латентен период;

г. Налице е последействие – болката не изчезва веднага след прекратяване на дразнението, а остава да персистира известно време след това.

Хиперпатията се среща при увреда на периферните нерви, коренчетата, сетивните пътища и таламуса.

Аnaesthesia dolorosa

Аnaesthesia dolorosa e термин за обозначаване на хиперпатична болка, която се появава при пълна липса на сетивност. Получава се при тежки увреди на периферните нерви.

Симптоми с количествени нарушения на сетивността

1. Хиперестезия е количествено нарушение, което се характеризира с
понижен сетивен праг. Обикновено се съчетава с качествени промени на сетивността, като хиперпатия.

2. Хипестезия. Намален сетивен усет с повишен сетивен праг.

3. Анестезия (Anaesthesia). Обща или селективна загуба на определен вид сетивност. В зависимост от вида на анестезията тя се означава като: тактилна, термоанестезия, болкова анестезия – аналгезия (analgesia), загуба на усета за движение (батианестезия) и локализация (топoанестезия).

Симптоми с качествени нарушения на сетивността

1. Парестезии (paresthesia). Това са спонтанни, възбудни, неболкови прояви, които се описват най-често като тръпнене (мравучкане) по кожата. Подобни усещания може да има всеки индивид под формата на акропарестезии при нарушаване на кръвоснабдяването на част от някой от крайниците. В такива случаи акропарестезиите са временни и напълно обратими след премахване на компресията върху артериите на крайника. Парестезиите могат да се дължат на засягане на всички отдели на соматосензорната система – от периферен нерв до соматосензорна кора.

2. Полиестезия. При еднократно дразнене се получават няколко усещания на различни места.

3. Алоестезия (alloesthesia). В такива случаи дразненето се локализира на различно място. Когато то е на симетрично място на противната страна се нарича алохейрия (allochiria).

4. Дизестезия (dysesthesia). Възприемане на един вид дразнение, като друго. Например, болката и температурата като допир при Syringomyelia, болката като топло при Тabes dorsalis и др.

Последните три качествени разстройства на сетивността се срещат сравнително рядко при засягане на сетивните структури на ЦНС.

Обратно към Неврология

Съдържание