Фрактури на ключицата

 

Анатомия

Ключицата представлява тръбеста S – образна кост, която осъществява връзката между гръдния кош и лопатката. Благодарение на тези две кости се осъществява свързването на гръдния кош със свободния горен крайник. Чрез латералния си край, тя се захваща за акромиона и се свързва с лопатката, образувайки акромио – клавикуларната става, а чрез медиалния си край се свързва със стернума, образувайки стерно – клавикуларната става. За не я се залавят lig. conoideum, lig. trapezoideum и lig. coracoacromiale, които подсилват свързването и с лопатката.



Механизъм на травмата

В повечето случаи се касае за ниско енергийна травма, която може да възникне по директен механизъм ( в около 85 % от случаите).  Това се получава при директен удар върху ключицата и се получават многофрагментни, напречни или коси фрактури. В останалите 15 % механизма на травмата е индиректен, получава се при падане върху външната повърхност на раменната става или при травма на лакътната става, при което увреждащите сили се локализират в областта на ключицата. В този случай фрактурите са коси или напречни.

Видове фрактури на ключицата

Според локализацията си по дължината на ключицата се делят на:

  • Фрактури на средната трета на ключицата – най-често срещаните при деца и възрастни ( 80 %)
  • Фрактури на дисталната трета на ключицата – Те от своя страна се делят на такива с минимално разместване, фрактури, медиално от ligamentum coracoclavicularе, които често са нестабилни и изискващи оперативно лечение и фрактури, включващи ставната повърхност на дисталната ключица.
  • Фрактури на медиалната трета на ключицата – най – редки, около 5 % от общия брой




Клинична картина

При фрактура на ключицата се появява внезапна силна болка, съпроводена от чувство на нестабилност. Движенията на крайника са силно ограничени и пациента го придържа със здравата си ръка, приведен към тялото. Рамото е разположено по – ниско от здравото, а в областта на счупената ключица се установява оток, хематом и деформация, в резултат на разместването на фрагментите. Медиалният фрагмент се измества нагоре, под действието на musculus sternocleidomastoideus, а латералният, надолу, придърпан от musculus deltoideus.

Диагноза

клавикула
Автор: nuno luz (CC BY 2.0)

Диагнозата се основава на анамнезата, клиничния преглед и рентгеновото изследване. При прегледа се търси наличието на хематом, на крепитации и костни фрагменти, като това се извършва внимателно за де се избегнат ятрогенни увреди. Важна част от прегледа е проверяването за съдова и нервна увреда. В този участък се намират големи кръвоносни съдове – подключична артерия и вена и мишничният сплит, за това е необходимо да се провери дали съответния крайник не е изтръпнал, с липса на определени движения и понижена температура.

Рентгеновото изследване е важна част от поставянето на диагнозата, то потвърждава или отхвърля съмненията възникнали при клиничния преглед. Най – подходяща е графията във фасова проекция, като е препоръчително да се извършва в изправено положение, за да се види по – добре дислокацията на фрагментите, ако има такава.

Лечение

В повечето случаи фрактурите на ключицата не изискват оперативно лечение. Достатъчна е имобилизация на крайника, която може да се извърши чрез триъгълна превръзка или превръзка тип осморка, като според проучванията превръзката тип осморка не дава значими предимства пред обикновената триъгълна превръзка. Обездвижването при деца е с продължителност 15 – 25 дни, а при възрастни 30 – 50 дни. За обезболяване се използват лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни.

При значително разместване на фрагментите се налага вътрешна репозиция. Извършва се локална анестезия с лидокаин, поставен в мястото на хематома. Травматологът застава зад гърба на пациента, опира коляното си между лопатките му и извършва постепенна тракция на раменете.

Оперативно лечение се налага в следните случаи:

  • Открита фрактура
  • Нервна или съдова увреда
  • Засягане на плевра или бял дроб
  • Силно разместена фрактура
  • Раздробена фрактура
  • Неуспех от консервативното лечение

Усложнения

  Остри усложнения:

  • нараняване на подключичните съдови и нервни структури
  • увреждане на париеталната плевра

Късни усложнения:

  • Срастване с остатъчна деформация
  • Хипертрофичен калус със симптоми на компресия на нервни и съдови елементи
  • Псевдоартроза

Обратно към Ортопедия и травматология

Съдържание