Анатомия на Лещата и Стъкловидното тяло
Леща
Лещата произхожда от кожната ектодерма. Тя е напълно прозрачна с тегло около 180-220 mg, няма нерви и кръвоносни съдове. Има форма на двойно изпъкнало прозрачно тяло, разположено във fossa hyaloidea (patelaris) на стъкловидното тяло, зад зеницата и ириса. Задната повърхност на лещата е изпъкнала с радиус около 6 mm, а предната повърхност – 10 mm, като по време на акомодацията на окото става по-изпъкнала.
Лещата е обвита с капсула, съставена от глико-протеино-колагенов комплекс. Само под предната й повърхност се разполага еднослоен кубичен епител, съставен от клетки, които към екватора стават по-издължени и образуват лещените влакна. Лещените влакна са разположени меридионално и слоесто. С възрастта лещата покачва своето специфично тегло от 1030 до 1070 поради загубата на вода и натрупването на белтъци. Тези два процеса водят до склерозирането на лещата.
Лещата не притежава кръвоносни съдове и нерви, което предопределя нейната прозрачност. Трите лещени структури: капсула, епител и фибрилерни клетки, имат различен белтъчен състав. Изхранването й се осъществява чрез преминаване на определени хранителни вещества от преднокамерната течност през капсулата, която действа като полупропусклива мембрана.
Функция
Лещата е част от диоптричния апарат на окото. В спокойно състояние тя пропуска и пречупва светлинните лъчи със сила 16-18Д. Има способността да увеличава пречупвателната си способност и участвува в акта на акомодацията. При контракция на цилиарния мускул Циновите влакна се отпускат и лещата благодарение на еластичните си свойства става по-сферична, удължава предно-задната си ос и увеличава пречупвателната си способност до 23-33 Д.
Стъкловидно тяло
Стъкловидно тяло (CORPUS VITREUM) – изпълва вътрешността на очната ябълка и е разположено зад лещата и пред ретината. То представлява прозрачно, желеподобно безцветно тяло, което участвува в оптичния апарат на окото и поддържа тонуса и формата му. В предната му част се открива вдлъбнатина – fossa hyaloidea, в която се помества лещата. Стъкловидното тяло заангажира 55 % от съдържанието на очната ябълка, и тежи около 4g.
Ембрионално развитие
Ембрионалното развитие на стъкловидното тяло преминава през няколко етапа. Първичното стъкловидно тяло е мезодермално производно и е непрозрачно. Вторичното стъкловидно тяло има мезодермален и ектодермален произход и в него се открива вече оформен скелет от нишки от ретината и цилиарното тяло. В третия период завършва образуването на истинското стъкловидно тяло, което е напълно прозрачно.
Строеж
В стъкловидното тяло се различават три части: централно разположено стъкловидно тяло, периферна, по-кондензирана част и по-гъста мрежа от фибрили и канал на Cloquet.
Най-важният полизахарид е хиалуроновата киселина. Клетъчният състав е слабо представен: хиалоцити и фибробласти. Хиалоцитите синтезират хиалуронова киселина и имат фагоцитарна функция. Поради липсата на кръвоносни съдове обмяната на веществата в стъкловидното тяло е забавена. В него постъпват метаболити от камерната течност и отпадни продукти от съдовете и клетките на ретината. В канала на Клокет по време на ембрионалното развитие преминава a. hyaloidea, която по-късно изчезва, като каналът се запазва под формата на S-образна тясна цепка която върви по задния полюс на лещата.
Функция
Стъкловидното тяло участвува в пропускането и отчасти в пречупването на светлинните лъчи. То поддържа тонуса на окото, има амортисьорен ефект при движението му, участвува в обмяната на веществата на очните тъкани.