Анатомия на клепачите
Горният и долният клепач покриват отпред очната ябълка и я предпазва от изсушаване и попадане на чужди тела. Двата клепача се свързват в областта на вътрешния и външния клепачен ъгъл, съответно в commissura palpebrarum lat. et med., които са захванати за орбитните ръбове посредством lig. palpebralia med. et lat.
Външният клепачен ъгъл е по-остър, а вътрешният е полулунно извит. Навътре от последния се намира слъзното езерце (lacus lacrimalis), в което се открива възвишение, наречено caruncula lacrimalis. Темпорално от карункулата се открива една конюнктивна гънка, наречена полулунна гьнка – plica semilunaris. Тя е остатък от третия клепач. С двата си свободни края клепачите оформят клепачната цепка (rima palpebrarum), която е широка от 6 до 14 мм. и е дълга около 30 мм.
Клепачите се състоят от две части: тарзална част, която се разполага от свободния ръб на клепачите до горната (съответно долната) част на тарза, където се получава една успоредна на клепачния ръб кожна гьнка, и орбитна част.
Над горния клепач се намира веждата (supercilium). Тя се разполага по протежение на горния орбитен ръб и се състои от гьсто разположени косми.
Около корените на миглите се откриват мастните жлези на Zeiss и потните жлези на Moll.
Отвън навътре клепачите се състоят от следните слоеве: кожен и подкожен слой, мускулен слой, septum orbitale (fascia tarsoorbitalis), фиброзен скелет на клепачите (tarsus) и конюнктива. Кожата на клепачите е много тънка. Непосредствено под кожата се простира m.orbicularis, който има орбитна и клепачна част. Мускулните влакна, разположени по клепачния ръб, се наричат мускул на Riolan.
Клепачите се състоят от две части: тарзална част, която се разполага от свободния ръб на клепачите до горната (съответно долната) част на тарза, където се получава една успоредна на клепачния ръб кожна гьнка, и орбитна част.
Над горния клепач се намира веждата (supercilium). Тя се разполага по протежение на горния орбитен ръб и се състои от гьсто разположени косми.
Около корените на миглите се откриват мастните жлези на Zeiss и потните жлези на Moll.
Отвън навътре клепачите се състоят от следните слоеве: кожен и подкожен слой, мускулен слой, septum orbitale (fascia tarsoorbitalis), фиброзен скелет на клепачите (tarsus) и конюнктива. Кожата на клепачите е много тънка. Непосредствено под кожата се простира m.orbicularis, който има орбитна и клепачна част. Мускулните влакна, разположени по клепачния ръб, се наричат мускул на Riolan.
Инервация
Двигателната инервация на клепачите се осъществява от n.oculomotorius – за m.levator palpebrae sup., симпатикови влакна – за мускула на Мюлер, и n. facialis – за орбикуларния мускул. В случая n.oculomotorius и n.facialis действат като „антагонисти“ – първият осъществява отварянето на клепачите, а вторият – затварянето им.
Сетивната инервация на клепачите се осигурява от n.ophthalmicus и n.infraorbitalis, които са разклонения на n.trigeminus.
Сетивната инервация на клепачите се осигурява от n.ophthalmicus и n.infraorbitalis, които са разклонения на n.trigeminus.
Кръвоснабдяване
Артериалната мрежа е образувана от клонове на a. ophthalmica и от лицевата артериална система. Венозната кръв се оттича през v.ophthalmica sup., която се влива в sinus cavernosus. V. ophthalmica анастомозира с v. angularis, която е клон на v. facialis и приема редица притоци от очната ябълка, очедвигателните мускули, клепачите, конюнктивата, слъзните жлези, челото и носа.
Лимфната система на клепачите и конюнктивата има два главни дренажни пътя: към субмандибуларния и към преаурикуларния лимфни възли.
Лимфната система на клепачите и конюнктивата има два главни дренажни пътя: към субмандибуларния и към преаурикуларния лимфни възли.
Функция
Защитна функция – чрез мигателните движения сълзата се разпределя равномерно по роговицата и конюнктивата и по този начин се предотвратява изсъхването им; изхвърлят се навън попаднали чужди телца и се подпомага изтласкването на сълзата към слъзоотводните пътища. Чрез мигателните движения очната ябълка се предпазва от попадане на чужди тела и от преосветяване.