Анатомия на орбитата

Орбитата представлява четиристенна костна пирамида, разположена в горната част на лицевия скелет непосредствено под предните части на базата на черепа. Отпред се намира основата на пирамидата – вход на орбитата (aditus orbitae). Назад е нейният връх, разположен леко навътре, в областта на canalis n. Optici, през който преминава оста на орбитната пирамида. Продължението на осите на двете орбити се кръстосва в областта на турското седло. В състава на орбитата участвуват 7 кости:
1. Челната кост (os frontale).
2. Клиновидната кост (os sphenoidale с ala minor et major).
3. Ябълчната кост (os zygomaticum).
4. Горната челюст (maxilla).
5. Небцовата кост (os palatinum c procesus orbitale).
6. Слъзната кост (os lacrimale).
7. Решетъчната кост (os ethmoidale).




Дължината на предно-задната ос на орбитата е приблизително 4,5 cm, височината на входа на орбитата е около 3,5 cm, а ширината е около 4 cm. Между вътрешната и средната 1/3 на горния орбитален ръб се намира incisura supraorbilale, през която преминават едноименните артерия и нерв. В орбитата се откриват няколко отвора. На върха на орбитата в областта на малкото крило на os sphenoidale се намира зрителният канал – canalis n. optici, през който от средната черепна ямка към орбитата минават n. opticus и a. ophthalmica. Между малкото и голямото крило на os sphenoidale се образува fissura orbitalis sup., чрез която орбитата се свърза също със средната черепна ямка. През нея преминават n. oculomotorius, n. trochlearis, n. abducens, v. ophthalmica sup. Орбитата е тапицирана с периост, който е плътно срастнал с костите само по краищата и в дълбочина. Орбиталните ръбове са по-плътни от стените й. Орбитата е изпълнена със съдържимо, което включва очна ябълка, зрителен нерв, шест очедвигателни мускули, m. levator palpebrae sup., орбитния мускул на Мюлер, Тенонова слъзна жлеза, периферни нерви, цилиарния ганглий, вени и рехава мастна тъкан, представляваща орбитното мастно тяло (corpus adiposum orbitae).