Бинокулярно зрение
Предметите от обкръжаващата среда могат да се възприемат както с едно око – монокулярно, така и с две очи — бинокулярно. При бинокулярното зрение възприятията от всяко око поотделно се сливат в коровия отдел на зрителния анализатор и се осъзнават като единен зрителен образ. При това зрителната острота се повишава, зрителното поле се paзширява, а видимият свят се възприема обемно — триизмерно.
Това стереоскопично, бинокулярно зрение представлява най-сложната физиологична функция на зрителния аналитор, висш етап на еволюционното му развитие. Бинокулярното зрение се развива постепенно и е продукт на продължителни тренировки на зрителния анализатор с възрастта. То позволява стереоскопичния анализ на пространствените съотношеня между предметите.
