Астигматизмът е рефракционна аномалия която по същество представлява несферична аметропия. При него пречупващите повърхности на окото са с нарушена сферичиост и представляват отрязък от овоид.
При астигматизма има два главни меридиана, разположени взаимно перпендикулярно — съответно с най-силно и най-слабо пречупване. При астигматизма в едно и също око могат да съществуват различни както по степен, така и по вид рефракционни аномалии. При наличието на миопия и хиперметропия в различните меридиани на едно и също око, то има фокус пред и зад ретината, което се взима предвид при оптичната корекция.
Почти всяко око има малък астигматизъм, при което обикновено лещените кривини коригират роговичните и те взаимно се компенсират до сферична рефракция. Физиологичният роговичен астигматизъм е от порядъка на 0,75 – 1,0 D sph. и по-силно пречупващ вертикален меридиан. Този астигматизъм не дава оплквания и обикновено не се нуждае от корекция.
Съществува и астигматизъм, при който единият меридиан е миопичен, а другият — хиперметропичен, т.нар. смесен астигматизъм — astigmatismus mixtus. Особени форми на неправилен астигматизъм са кератоконусът и кератоглобусът. Отнася се за ендогенни, дегенеративни, прогресиращи деформации на роговицата, появяващи се през пубертета.
Корекция
Астигматизмът се коригира е цилиндрични (респективно със сфероцилиндрични) стъкла. Този вид корекционни стъкла представляват отрязък от плътен (или кух) цилиндър. При това пречупваща сила има само конкавният (конвексният) меридиан. Цилиндричните стъкла не пречупват по оста на цилиндъра. При неправилния астигматизъм се прави опит за корекция с контактна леща.