С термина епилепсия се означава всеки процес, характеризиращ се с повтарящи се непровокирани гърчови пристъпи. Епилептичен пристъп (придадък, гърч) е краткотрайно нарушение на мозъчната функция, дължащо се на абнормна пароксизмална активност на група неврони.
Епилепсия или епилептични пристъпи се наблюдават при:
- Метаболитни нарущения, алкохолна абстиненция, медикаменти, уремия, хипо- и хипергликемия
- Травми на мозъка и черепа
- Тумори и пространство заемащи процеси
- Инфекциозни заболявания – бактериален менингит, херпес енцефалит, невросифилис
- Мозъчносъдови инциденти
- Много рядко при някои дегенеративни заболявания – болест на Алцхаймер
КЛАСИФИКАЦИЯ
- Парциални пристъпи – наблюдава се активация на неврони в определена част на едната хемисфера. Няма нарушение в съзнанието
- Прости парциални пристъпи – могат да се представят с фокални моторни , соматосензорни, визуални, вкусови, зрителни симптоми, включващи последователно други части на тялото, в зависимост от тяхната кортикална инервация.
- Комплексни парциални пристъпи – нарушение на съзнанието, което може да предшества, съпътства или последва симптомите описани при парциалните
- Генерализирани пристъпи – клинични и ЕЕГ данни показват едновременно засягане на кората в двете хемисфери, влседствие ексцесивен широко разпространен разряд на кортикални неврони
- Абсанси (petit mal) – характеризират се с нарушение в съзнанието, понякога съпътствани от тонична, клонична, атонична или автономна компонента. Нарушението на съзнанието може да бъде толкова кратко, че пациентът да не го отбелязва
- Миоклонични пристъпи – представят се с единични или множествени миоклонични съкращения
- Тонично-клонични пристъпи (grand mal) – започват с внезапна загуба на съзнание, последвани от тонична фаза с продължителност 15-20 сек (тоничен гърч на глава и тяло, тризмус, спиране на дишането). Следва клонична фаза – 30-40 сек, при която се редуват тонични гърчове с отпускане на мускулатурата. Постгърчова фаза с различна продължителност (минути до часове), през която се възстановява постепенно дишането и съзнанието. Може да се наблюдават качествени промени в съзнанието с психомоторна възбуда.
James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Диагноза
Анамнеза
Внимателно снетата анамнеза е важна, тъй като диагнозата епилепсия рядко се основава само на клинични данни.
ЕЕГ
Данни за абнормна / парксизмална биоелектрична активност, наблюдавана по време на пристъп установява диагнозата. Наличието само на клинични данни, без ЕЕГ активност не изключва диагнозата. Понякога може да се наложи продължително мониториране на мозъчната дейност.
Образни изследвания
МРТ, МРТ-ангио или КАТ, КТ-ангио се налага при пациенти, при които етиологията остава неясна или се предполага структурна аномалия.
Диференциална диагноза
- синкоп (вазовагален, ортостатичен, със сърдечен произход)
- психологични нарушения (психогенен гърч, хипервентилация, паническа атака)
- метаболитни нарушения (хипогликемия, хипоксия, делириум тременс, психоактивни вещества)
- ТИА
- двигателни нарушения (тикове, пароксизмална хореоатетоза)
- други
Лечение
Пациентът трябва да се постави в полулегнало положение с глава обърната встрани, за да се избегне аспирация. Може да се постави маска с килород. Метаболитните нарушения (хипогликемия, хипонатриемия, хипокалциемия) трябва да се коригират. В дългосрочен план трябва да се пристъпи към етиологично лечение (при известна подлежаща патология) и избягване на предизвикващите фактори, антиепилептична профилактика. Терапевтичната цел е пълно повлияване на пристъпите с монотерапия. При неефикасност медикаментът трябва да бъде увеличен до максималната толерирана доза. При неуспех на монотерапията може да се включи и втори медикамент.
Епилептичен статус
Епилептичният статус е животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с продължителен пристъп (15-30 мин) или последователни епилептични пристъпи, преминаващи един в друг без възстановяване на съзнанието. Може да бъде конвулсивен или нековулсивен. Може да се определи и като епилептичен пристъп, който налага незабавното използване на антиконвулсивна терапия.
Генерализираният конвулсивен статус епилептикус (ГКСЕ) трябва да бъде лекуван незабавно, поради кардиореспираторната дисфункция, хипертермията и метаболитните нарушения, които могат да доведат до необратима увреда на невроните. Най-честите причини за ГКСЕ е внезапно спиране на антиконвулсивна терапия, липса на комплайънс, метаболитни нарушения, инфекции на ЦНС, тумори на ЦНС, травми и други.
Лечение
Лечение при генерализиран конвулсивен статус епилептикус:
- овладяване на кардиореспираторните нарушения
- предотвратяване на хипертермията
- бърза неврологична оценка
- оценка на метаболитните нарушения, включително нивата на антиконвулсивните медикаменти
- незабавна терапия с антиконвулсанти – Diazepam 10-20 mg IV или 0.2-0.5 mg/kg (Lorazepam 0.1-0.5 mg/kg за 1-2 мин) – може да се повтори след 5-15 мин ако няма отговор:
- Phenytoin 15-20 mg/kg IV @ 50 mg/min, при продължаващи гърчове;
- Phenytoin 7-10 mg/kg IV @ 50 mg/min, при липса на резултат;
- Valproate (Depakine) 15-25 mg/kg IV, при неуспех;
- Phenobarbital 20 mg/kg IV @ 60 mg/min;
- Phenobarbital 10 mg/kg IV @ 60 mg/min, при липса на резултат;
- IV анестезия – thiopental IV 3-5 mg/kg; propofol; midazolam;
