Анафилактичният шок настъпва при тежка алергична реакция и се характеризира с
кардиоваскуларен колапс и тежка дихателна недостатъчност. Като най-честа етиологична
причина за анафилактичен шок се явяват ухапвания от насекоми и лекарствено-индуцираните
алергични реакции.
Анафилаксията и анафилактоидните реакции могат да се проявят за минути или за часове и
са съпроводени от кожни прояви – пруритус, уртикария, мултиформен еритем, ангиоедем;
респираторни прояви – оток и спазъм на дихателните пътища, стридор, до респираторен
арест; гастроинтестинални прояви – гадене, крампи, повръщане, диария; сърдечно-съдови
прояви – хипотензия, тахикардия.
При липса на лечение тежките форми на алергична реакция
могат да прогресират до анафилактичен шок. При немалка част от болните, преодоляли
първоначалния тласък на анфилаксията, е налице вторична реакция след 4 до 8 часа.
Анамнезата обикновено потвърждава експозицията към даден алерген – храна, медикамент
или ухапване от насекомо. Не съществува специфичен тест за потвърждение на диагнозата.
В диференциалнодиагностично отношение влизат предвид миокарден инфаркт, вазовагални
реакции, астма, карциноид и хередитарен ангиоедем.
Особености в поведението при анафилактичен шок
Поддържането на свободно проходими дихателни пътища при анафилактичен шок е основен
приоритет. Често осигуряването на свободно проходими дихателни пътища налага
ендотрахеална интубация или крикотиротомия при наличен ангиоедем или ларингеален
спазъм.
Освен стандартното поведение при пациенти с шок, при наличие на анафилактичен
шок се прилагат:
- Прекратяване на експозицията към алергена; спиране на въздейстието на алергена и намаляване на абсорбцията му:
- спиране на инфузията
- премахване на топикален алерген
- стомашна промивка
- инфилтриране на мястото на ухапването ужилването с адреналин
- поставяне на турникет
- ледена превръзка около крайника
- топикален антихистаминен препарат
- Адреналин
- интрамускулно или подкожно на мишницата или на бедрото – 0.3 до 0.5 mg (0.3 – 0.5 ml) разтвор
1:1000 (1 mg/ml);- педиатрична доза 0.01 ml/kg; повторна доза след 15 минути
- при респираторен арест
- интравенозен болус 0.1 mg, разтвор 1:100000 –
0.1 ml разтвор 1:1000 разреден до 10 ml физиологичен разтвор за 5 до 10 минути; - интубационна тръба – 1 до 3 mg в 20 ml физиологичен разтвор
- интравенозен болус 0.1 mg, разтвор 1:100000 –
- интрамускулно или подкожно на мишницата или на бедрото – 0.3 до 0.5 mg (0.3 – 0.5 ml) разтвор
- Обемен болус кристалоиден разтвор – 20 ml/kg
- При липса на отговор (продължаваща хипотензия) – повторна апликация на
адреналин на постоянна перфузия – разтвор 1:10000 – 1 до 4 μg/min;- педиатрична доза 0.1 μg/kg/min; приготване на разтвора – 0.2 mg в 50 ml 5% глюкоза= 4 μg/ml или 2 mg в 500 ml 5 % глюкоза = 4 μg/ml
- Алергозан – 20 mg i.m.
- Ранитидин – 50 mg интравенозно, педиатрична доза 0.5 mg/kg
- β – агонисти:
- Албутерол (Вентолин) – 2 впръсквания
- Метилпреднизолон – за предотвратяване на отложени алергични реакции – 1 до 2 mg/kg интравенозно
- При пациенти, приемащи β – блокери: Глюкагон – 1 до 2 mg интрамускулно или субкутанно