ДЕЗИНФЕКЦИЯ И СТЕРИЛИЗАЦИЯ

Дезинфекция

– селективна редукция на патогенните микроорганизми (без спори) до нива, които не позволяват предаване на инфекция.

Стерилизация

– унищожаване на всички микроорганизми (патогенни и сапрофити, вегетативни и спорови форми, вируси).

Санатизация

– рязко намаляване на микробната флора по даден обект на външната среда (измиване).

Антисептика

– разновидност на дезинфекцията, представляваща унищожаване на микроорганизмите, намиращи се по кожата и лигавиците на човешкото тяло.

Кожна

Ранева

Дезинфекция (широк смисъл)

– всички варианти за обеззаразяване на обекти от околната среда, на кожата и лигавиците на тялото.



ВИДОВЕ ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Профилактична дезинфекция

провежда се постоянно. Цели предотвратяване евентуално развитие на епидемичен процес при поява на някакъв скрит източник в места, където много хора ползват общи обекти

Огнищна дезинфекция

извършва се при възникнал епидемичен процес и цели прекъсването му чрез въздействие върху факторите на предаване на заразата

текуща

секрети и екскрети от болни, посуда, дрехи, лични вещи, помещения, транспорт

заключителна

извършва се след евакуацията, оздравяването или смъртта на болния

СТЕПЕНИ НА ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Високостепенна дезинфекция

унищожават се вегетативните форми на бактериите (вкл. микобактериите), патогенните гъби (фунги), вируси и някои спори.

химични стериланти (глутаров алдехид, окислители, хлорни препарати във високи дози)

Средностепенна (интермедиерна) дезинфекция

унищожават се вегетативните форми на бактериите, включително микобактериите, фунги, липидни и нелипидни вируси, но не се въздейства върху бактериалните спори.

алкохолни препарати, хлорни съединения, йодофори, феноли

Нискостепенна дезинфекция

унищожава вегетативните форми на бактериите, липидните вируси, някои фунги, но без микобактериите, спорите и нелипидните вируси.

четвъртични амониеви съединения



МЕТОДИ

  • Физичен метод
  • -Топлина
  • –Суха
  • –Влажна
  • -Йонизиращи лъчения
  • -УВ лъчи
  • -Стерилно филтриране
  • Химичен метод
  • -Химическа дезинфекция
  • -Газова стерилизация с използване на химични средства
  • -Студена химическа стерилизация

ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Практическо приложение за стерилизация имат два вида:

гама лъчи, получавани от естествени радиоактивни вещества (най-вече 137Cs)

високоскоростни електрони (електронни лъчи, бета частици), получавани от високоволтови апарати.

Имат силна проникваща способност и стерилизираните с тях материали са с голям срок на годност.

Методът намира приложение за индустриално студено стерилизиране на прибори и консумативи за еднократна употреба.

ТОПЛИНА

Принцип: с повишаването на температурата над критичния за микроорганизмите максимум, те бързо загиват.

Критичният праг варира за отделните групи микроорганизми – вегетативните форми на бактериите са слабо устойчиви, вирусите и плесените заемат междинно място и най-устойчиви са споровите форми.

Механизмът на действие най-общо се свежда до необратими промени на белтъците в цитоплазмата (коагулация) и инактивиране на някои важни ензими.

-Изгаряне

-Суха топлина

-Влажна топлина:

–Изваряване

–Гореща вода

–Водна пара

–Текуща пара

–Пара под налягане

СУХА ТОПЛИНА

Сухата топлина (150°С-180°С) убива всички микробни форми, включително и спорите.

Загряването и повишаването на температурата на въздуха става в затворено пространство (Сухи стерилизатори).

Проникваемостта обаче на сухата топлина е слаба; тя е само по силата на топлопроводимостта и това изисква продължително въздействие. Материалите се опаковат задължително.

Ограничено приложение – основно в микробиологичната практика, главно за стъклени и метални предмети. Не се допуска стерилизацията на полу-критични и критични МИ чрез този метод.

Режими и експозиция:

160°С  и престой 120 min;

170°С за 60 min;

180°С – за 30 min

ВЛАЖНА ТОПЛИНА – ИЗВАРЯВАНЕ

Причинява коагулиране на цитоплазмените белтъци и последващо убиване на микроорганизмите.

Този метод вече има само историческа стойност и не се използва в съвременната медицинска практика.

Може да се използва за обеззаразяване на кухненска посуда, прибори за хранене и вещи на болния.

В повечето случаи за дезинфекция са достатъчни 10-15 min, за стерилизация на спорови форми – един час и половина (от момента на завиране).

ВЛАЖНА ТОПЛИНА – ПАРА

Водната пара е най-ефикасният и най-широко използван метод за стерилизация в медицинската практика.

Използва се наситена пара (100% относителна влажност), която има две основни разновидности:

текуща пара (tºC ≤ 100 ºC)

пара под налягане (tºC > 100 ºC)

Водната пара е носителка на много голямо количество топлина в сравнение със сухия горещ въздух.

Парата действа бързо, притежава добра проникваемост, не е токсична, евтина, добре контролируема.

Стерилизацията с пара под налягане е най-ефикасният метод за дезинфекция и стерилизация в медицината..

Принципът на стерилизация се основава на факта, че водната пара не излиза извън системата, а се задържа в затвореното пространство.

Чрез топлината, която се отделя при кондензация на парата микроорганизмите се унищожават посредством коагулация на белтъците в клетката.

Извършва се в автоклави.

Най-често използваните режими за стерилизация са:

Класически – 121°С и 1 atm като времето за стерилизация е 20 до 30 min;

Съкратен – 134°С и 2 atm като времето за стерилизация е 10-15 min.

Парата има бързо действие и силна проникваща способност. Вегетативните форми на патогените умират до 5-ата минута при 121°С, а термофилните и почвени спори – до 30-ата минута.

Прилага се за: инструменти от метал; стъкло; керамика; бельо, операционно облекло и превързочни материали; термоустойчиви пластмаси.

ХИМИЧЕН МЕТОД

Химичният метод е основният, който намира най-широко приложение в практиката.

За дезинфекция и стерилизация се използват средства с разнообразен химичен състав, наричани с общото наименование дезинфектанти.

ОСНОВНИ ГРУПИ ДЕЗИНФЕКЦИОННИ СРЕДСТВА

1.Халогенсъдържащи

a.Хлор-съдържащи

b.Йод-съдържащи

2.Фенолови производни

3.Алдехиди

4.Алкохоли

5.Окислители

6.Повърхностно-активни вещества

7.Гуанидинови съединения

8.Киселини и основи

9.Комбинирани препарати

ХЛОР-СЪДЪРЖАЩИ

Освобождават хлор, който при реакция с цитоплазмата на бактериите води до образуване на токсични хлорамини.

Имат широк спектър на действие и спрямо другите видове биопатогени.

Имат силен бактерициден, но по-слаб вирусоциден, туберкулоциден, фунгициден и спороциден ефект.

Недостатъци:

корозивни и избелващи свойства;

инактивиране от органична материя;

по-старите препарати излъчват остра дразнеща миризма;

дразнят кожата и лигавиците при контакти.

ЙОД-СЪДЪРЖАЩИ

Йодната тинктура представлява алкохолен разтвор на йод и е класическо средство за дезинфекция. Неудобство е остатъчното оцветяване, дразнещото действие върху кожата и лесната изпаряемост.

Съвременните йодсъдържащи дезинфектанти са комплексни съединения на йода с детергенти (поливинилпиролидон (PVP) + йод) и се наричат йодофори.

Представляват водни разтвори, отделящи йод. Имат намалена изпаряемост, което обяснява остатъчното им действие. Не излъчват мирис, не са токсични и слабо оцветяват кожата.

Имат широк спектър на действие – бактерицидно, туберкулоцидно, вирусоцидно, фунгицидно.

За антисептична обработка на ръце, оперативно поле, рани.

ФЕНОЛОВИ ПРОИЗВОДНИ

Имат сравнително широк спектър на действие, но спороцидният им ефект е по-несигурен.

Имат добро проникващо действие.

Подходящи са за медицински инструментариум, бельо, текстилни материали, стъклария, повърхности,  антисептично миене на ръце (триклозан);

Недостатъци и ограничения на фенолите:

проникват през кожата и са токсични;

не се използват фенолни препарати в неонатологичните отделения и сектори за интензивно лечение;

не могат да се използват за оборудване на хранителните блокове – напр. за посуда и прибори (само някои последни представители могат да бъдат използвани за повърхности в хранителни обекти).

АЛДЕХИДИ

Механизъм на действие: алкилиране на клетъчните протеини и нуклеиновите киселини на микроорганизмите.

Широк спектър на действие – бактерицидно, спороцидно, фунгицидно, вирусоцидно.

Не се инактивират от органични материали и не корозират металите.

Недостатъци:

имат силна дразнеща миризма;

слабо проникват в дълбочина (действат само повърхностно);

токсични са и дразнят кожата, лигавиците, дихателните пътища, очите, канцерогенни (формалдехид).

не се употребяват в неонатологичните отделения и техните сектори за интензивно лечение.

имат висок алергенен потенциал.

АЛКОХОЛИ

Денатуриране на протеините, разрушават обвивката на вирусите (разтварят липидите).

Притежават широк микробиоциден ефект, но не инактивират бактериалните спори и нелипидните (хидрофилни) вируси.

Действат бързо, но проникват слабо, т.е. действат повърхностно.

Осигуряват бърза и високостепенна редукция на микрофлората върху кожата и се използват основно за антисептика – хигиенна и хирургична дезинфекция на ръце, а също и за третиране на кожни участъци преди инвазивни процедури.

ОКИСЛИТЕЛИ

Окисляват жизненоважни протеини, ензими и други клетъчни метаболити и водят до необратими цитоплазмени промени.

Универсално действие (бактерицидно, вирусоцидно, туберкулоцидно и спороцидно). Включени са в групата на химичните стериланти.

Приложение:

дезинфекция на инструментариум, медицинска апаратура, лабораторна стъклария и повърхности;

дезинфекция при инфекции, причинени от спороносни микроорганизми;

дезинфекция на питейна вода и вода в плувни басейни (озон).

Недостатъци:

инактивиране от органична материя, силно възпламеними.

ПОВЪРХНОСТНО-АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

Това са съединения (ПАВ, тензиди, детергенти), които намаляват повърхностното напрежение на граничните повърхности.

Предимно бактериостатично действие, не са активни срещу спори и микобактерии.

Анионни тензиди – сапуни без антимикробно действие;

Катионни тензиди – положителен заряд:

Четвъртични амониени съединения (ЧАС) – бензалкониев хлорид.

ГУАНИДИНОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Хлорхексидин

“мек” дезинфектант.

В малки концентрации действа бактериостатично, а в големите бактерицидно.

Гуанидините не унищожават спори.

Абсорбцията им през интактната кожа е съвсем слаба и практически съединението е нетоксично.

хигиенна и хирургична дезинфекция на ръце, за обработка на оперативно поле и кожа преди манипулации.

СТЕРИЛИЗАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХИМИЧНИ СРЕДСТВА

Основно за термо – и влаголабилни материали!!!

1.Газова стерилизация

a.с етиленов окис

b.с формалдехид

c.с параформалдехидни таблетки

d.газ-плазмена стерилизация

2.Студена химична стерилизация

ЕТИЛЕНОВ ОКИС

Етиленовият окис (етиленоксид, ЕО) представлява безцветен, силно токсичен и избухлив газ.

Притежава голяма проникваща способност.

Притежава бактерицидно, вирусоцидно, фунгицидно и спороцидно действие.

Стерилизираните материали задължително се дегазират (т.нар. десорбция) за отстраняване на остатъчните количества от етиленов окис (в апарати за механична аерация или специални помещения).

ФОРМАЛДЕХИД

Притежава аналогичен на етиленовия окис ефект, но има слаба проникваща способност (както всички алдехиди) и действа повърхностно.

Осъществява бактерициден, вирусоциден, фунгициден и спороциден ефект.

За обеззаразяване на термо- и влагочувствителни материали.

Прилага се в специални камери с автоматично регулиране на процеса.

Стерилизираните материали са годни за употреба непосредствено след приключване на работния цикъл.

ГАЗ-ПЛАЗМЕНА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

Газ-плазмата се получава при прилагане на електромагнитно поле или микровълни върху разтвор на дезинфектант (обикновено водороден прекис) или газова смес.

Работният цикъл е с продължителност от 28 минути (за стоматологични инструменти) до 72 минути (за гъвкави ендоскопи).

Методът е подходящ за стерилизация на топло- и влагочувствителни изделия от метали, гума, силикон, различни полимери (поливинилхлорид, полиетилен, полиуретан) и специална медицинска апаратура (гъвкави ендоскопи за бронхоскопия и фиброгастроскопия, ендоскопски хирургични комплекти и др.).

СТУДЕНА ХИМИЧНА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

Методът се прилага само при невъзможност за работа по класическите методи за стерилизация с пара.

Извършва се с химични препарати, достигащи изразено спороцидно действие (т.нар. химични стериланти) – глутаров алдехид (2 % р-р) и окислители.

За постигане на стерилизация е необходимо пълно потапяне на обектите в затворени съдове с работен разтвор при контактно време от 6–10 часа.

За постигане на високостепенна дезинфекция контактното време е 20–30 минути.

След изтичане на експозицията стерилизираните материали се изплакват със стерилна вода или стерилен физиологичен серум и се подсушават със стерилни кърпи.

КОНТРОЛ

КОНТРОЛ  НА  ДЕЗИНФЕКЦИЯТА

Тест метод на отпечатъковите микробни култури.

(ръце, бельо, постелъчен инвентар, повърхности, предмети за обслужване на болния, ръце)

Метод на смивове чрез тампон.

  (повърхности, до които не може да се достигне с отпечатъковия метод)

Метод на директна посявка чрез промиване с течна хранителна среда.

  (инструменти с лумен)

Метод за определяне микробно число в дезинфекционни разтвори.

Метод на Кох за определяне на микробно число в течности.

Метод на тест носители

(контрол на перилния процес).

КОНТРОЛ  НА  СТЕРИЛИЗАЦИЯТА

Автоматичен – от вградения компютър

Биологични тестове:

Спори на Bacillus stearothermophilus (105–106)  – пара под налягане (автоклав), формалдехид, газ-плазмена стерилизация.

Спори на Bacillus subtilis 108 – суха стерилизация и етиленов окис.

Хартиени химични индикатори – променят цвета си при постигане на ефективна стерилизация (определена експозиция).

 

Обратно към Епидемиология

Обща Епидемиология

Съдържание