Основно поддържане на живота

Липса на съзнание и липса на нормално дишане

↓
Позвъняване на 112

↓
30 извънгръдни притискания

↓
2 вдишвания

↓
Продължаване на КПР 30:2

↓
При първа възможност свързване към АВД и следване на инструкциите

Проходими дихателни пътища

Прийом на Esmarch:

• Поставете пострадалия по гръб.
• Поставете едната ръка на челото и внимателно приведете главата в дефлексия.
• С пръстите на ръката повдигнете брадичката.

В първите няколко минути на сърдечния арест, пострадалият е възможно да диша бавно, неритмично, със звучни „гаспове“ – агонално дишане.

Не бъркайте агоналното дишане с нормално. Не отделяйте повече от 10 секунди за преценка дали пострадалият диша нормално!

Ако не сте сигурни дали пострадалият диша нормално или не приемете, че не диша нормално и бъдете в готовност за започване на КПР.

Сигнализация на СМП

Ранното свързване с диспечер на СМП ще предостави помощ от диспечер в разпознаването на сърдечния арест, телефонни инструкции за извършване на КПР и изпращането на реанимационен екип към мястото на инцидента.

По възможност използвайте функцията „високоговорител“ на телефона за улесняване на комуникацията.

Циркулация

Започване на извънгръдни притискания

При възрастни, нуждаещи се от КПР, има голяма вероятност първичната причина за сърдечният арест да е кардиална. Когато при сърдечен арест кръвообращението спре, кръвта в белите дробове и артериалната система остава оксигенирана в продължение на няколко минути. За да се обърне внимание на важността и приоритета на извънгръдните притискания, се препоръчна КПР да започва с притискания, а не с обдишване. Проучванията с манекени показват, че това е свързано с по-бързо започване на КПР.

• Извънгръдните притискания се извършват в „средата на гръдния кош“
• Притисканията трябва да са с дълбочина поне 5 cm, но не повече от 6 cm.
• Компресиите трябва да бъдат с честота 100 – 120 /min с възможно най-малко прекъсвания.
• Позволявайте на гръдният кош да се отдръпне до изходното си положение след всяка компресия; не се облягайте на гръдния кош.

Позиция на ръцете

Експериментални проучвания показват по-добър хемодинамичен отговор, когато компресиите се извършват в долната половина на стернума [1] [2] [3] [4].

Дълбочина на компресиите

Страх от нараняване на пострадалия, умора и малка мускулна сила са основните причини за извършването на неефикасни компресии. Четири проучвания, публикувани след 2010 Guidelines, показват, че компресии с дълбочина от 4.5 – 5.5 cm при възрастни водят до по-добри резултати в сравнение с други дълбочини на притискане [5] [6] [7] [8]. Анализ на 9136 пациенти показва, че притискания с дълбочина от 40 – 55 mm, с пик 46 mm, са свързани с най-висока преживяемост [7]. По-плитките компресии (под 5 cm) са по-увреждащи от по-дълбоките (над 6 cm). Въпреки вероятната травма, приоритетът е циркулацията!

Честота на компресиите

Две проучвания с общо 13469 пациенти, показват по-висока преживяемост при компресии с честота 100 – 120 /min, в сравнение с >140, 120-139, <80 и 80-99 /min. Много високата честота на компресиите е свързана с намалена дълбочина [9] [10].

Минимално прекъсване на компресиите

Обдишването, дефибрилацията, вентилацията и проверката на ритъм или проверката за възвръщане на спонтанна циркулация водят до паузи в извънгръдните притискания. Пре- и пост-дефибрилационни паузи под 10 sec и фракция на компресиите над 60% са свързани с по-висока преживяемост [11] [12] [13] [14] [15]. Фракция на компресиите е процентът от време през което се извършват компресии при сърдечен арест. Паузите на сърдечните компресии трябва да бъдат сведени до минимум, чрез осигуряване на екипна работа, добра комуникация и плануване на действията.

Твърда повърхност

КПР трябва да се извършва върху твърда повърхност, винаги когато това е възможно. Данните за използване на твърда подложка са противоречиви [16] [17]. Ако се използва твърда подложка, трябва да се направи с минимални прекъсвания на компресиите и трябва да се внимава да не се разместят абокати, интубационни тръби и др. при поставянето ѝ.

Възстановяване положението на гръдният кош след притискане

Chest wall recoil

Облягането върху гръдния кош, пречещо на възвръщането на изходното му положение, е честа грешка при КПР. Позволяването на връщане към изходното положение на гръдния кош, води до по-добро венозно напълване на съдовете в гръдния кош и подобрява ефективността на КПР. Извършващият КПР не трябва да се обляга на гръдния кош след компресия.

Цикъл на притискане

Оптималният цикъл на притискане (времето през което гръдният кош е притиснат, към времето на цялата компресия) е изучаван в животински модели и симулации с противоречиви резултати. Едно ново проучване при хора, оборва до скоро препоръчваното съотношение 50:50, показвайки, че компресионна фаза над 40% не е лесно изпълнима и е свързана с намалена дълбочина на компресия [18]. Има много малко нови доказателства, за да се наложи промяна в досегашната препоръка за 50:50 цикъл на притискане.

Вентилация

Обдишване

При непарализирани прасета с гаспово дишане, без протекция на необтурирани дихателни пътища, непрекъснатите гръдни компресии, без допълнителна вентилация водят до по-висока преживяемост [19]. Гаспово дишане може да се наблюдава в до една трета от хората в първите минути на сърдечния арест, подпомагайки за газовата обмяна [20]. По време на КПР при интубирани пациенти обаче, средният дихателен обем при гръдна компресия бива само около 40 ml – крайно недостатъчно за адекватна вентилация [21]. При сърдечен арест с камерни фибрилации и наличието на очевидци, които веднага да започнат непрекъснати сърдечни компресии преживяемостта се утроява [22]. Съответно, непрекъснатите гръдни компресии са най-ползотворни в ранните „електрична“ и „циркулаторна“ фази на КПР, докато вентилацията придобива по-голяма важност в по-късната „метаболитна“ фаза [23].

По време на КПР, системното кръвообащение, а от там и белодробното са значително намалени. От това следва, че по-малки дихателни обеми и по-ниски дихателни честоти могат да поддържат адекватна оксигенация и вентилация [24] [25]. При непротектирани дихателни пътища, дихателен обем от 1 L води до значителна стомашна инсуфлация, в сравнение с дихателен обем от 500 ml [26]. Обдишвания с продължителност от 1 sec биват лесно изпълними и не водят до значителна стомашна инсуфлация [27]. Случаите на непреднамерена хипервентилация по време на КПР, особено при използване на АМБУ, при протектирани дихателни пътища са чести. Въпреки това повишаване на интраторакалното налягане и пиковото налягане в дихателните пътища, животински експерименти не показват неблагоприятни ефекти [28] [29] [30].

Препоръчва се при КПР на възрастен човек, дихателните обеми да бъдат 500 – 600 ml (6-7 ml/kg). Това е и обемът необходим за видимо повдигане на гръдния кош. Обдишванията трябва да бъдат с продължителност на инфлацията около 1 sec, с достатъчно обем за видимо повдигане на гръдния кош, но трябва да се избягва бързото и прекалено силно обдишване. Масималното прекъсване на компресиите, за доставяне на двете обдишвания не трябва да надвишана 10 sec [31]!

Обдишване уста-към-нос

Обдишването уста-към-нос е приемлива алтернатива на обдишвнето уста-към-уста. Намира приложение при лицева травма с увреда на устата на пострадалия, когато устата на пострадалия не може да бъде отворена или когато при уста-към-уста не може да се получи плътно затваряне.

Обдишване уста-към-трахеостома

Обдишване уста-към-трахеостома може да се използва при пострадал с трахеостома или трахеостомна тръба, който се нуждае от обдишване.

Съотношение притискане-вентилация

30:2

Проучвания при животни поддържат съотношение компресии към вентилация по-голямо от 15:2. Математичен модел подсказва, че съотношение от 30:2 предоставя добър компромис между кръвообращение и оксигенация [32] [33]. Това намалява броя на прекъсванията на компресиите, no-flow фракцията [34] [35] (no- flow фракцията – NFF се дефинира като времето прекарано без компресии, разделено на цялото време без спонтанна циркулация) и намалява вероятността за хипервентилация [36]. Няколко проучвания показват повишена преживяемост след промяната в препоръките от 2005 и 2010 г., които включват промяна в съотношението от 15:2 на 30:2 [34] [35] [37] [38]. До момента препоръките са съотношението притискане-вентилация да бъде 30:2.

Липса на съзнание и липса на нормално дишане

↓
Позвъняване на 112

↓
30 извънгръдни притискания

↓
2 вдишвания

↓
Продължаване на КПР 30:2

↓
При първа възможност свързване към АВД и следване на инструкциите

Реанимационният проблем

Необходимостта от действия на очевидци

Спешна Медицина

Съдържание