Реанимационният проблем

Проблемът

Исхемичната болест на сърцето е водещата причина за смърт в света. В Европа сърдечносъдовите заболявания причиняват около 40% от смъртността при хора под 75 години. Внезапният сърдечен арест е причина за повече от 60% от смъртността при сърдечносъдовите заболявания. Според данни от 37 европейски общности, годишно спешните екипи третират 38 на 100,000 популация извънболнични сърдечни арести с всякакъв ритъм. По тези данни честотата на арест с камерна фибрилация е 17 на 100,000 популация. Преживяемостта до изписване от болница е 10.7% за арест с всякакъв ритъм и 21.2% за арест с камерна фибрилация.

Една трета от пациентите получили инфаркт на миокарда умират преди досигане до болница; повечето от тях умират в първия час от появата на острите симптоми. При повечето от тези пациенти причината за смърт е камерна фибрилация или безпулсова камерна тахикардия (VF/VT). Единственото ефективно лечение за тези малигнени аритмии е дефибрилацията. С всяка минута забавяне шансът за преживяване намалява със 7-10%. След прием в болница шансът за развитие на камерна фибрилация е около 5%.

Честотата на вътреболничен първичен сърдечен арест е около 1.5-3.0/1000 хоспитализации. В около 66% от вътреболничните сърдечни арести, първият мониториран ритъм НЕ е камерна фибрилация или камерна тахикардия, а асистолия или безпулсова електрична активност (PEA – pulseless electrical activity). Голяма част от тези пациенти са със звначителни коморбидитети, които оказват влияние на презентиращия арестен ритъм, и в тези случаи са особено важни действията за превенция на сърдечния арест.

Верига на оцеляването

Веригата е само толкова силна, колкото най-слабата ѝ връзка!

• ранно разпознаване и повикване за помощ
• ранна кардиопулмонална ресусцитация (КПР)
• ранна дефибрилация
• пост-ресусцитационни грижи

Ранно разпознаване и повикване за помощ

Извънболничното ранно разпознаване на важността на гръдната болка ще позволи на пациента или наблюдател да сигнализира на спешна помощ и да получи лечение, което евентуално би предотвратило сърдечен арест. При извънболничния сърдечен арест е необходим незабавен достъп до спешна помощ и адекватно поведение на наблюдателите, до пристигането на спешните екипи, което показва нуждата от обучение по основно подържане на живота на населението.

В болнични условия, ранното разпознаване на пациент в критично състояние, който е в риск от развитие на сърдечент арест, ще позволи започване на лечение, което би предотвратило настъпването ареста. Адекватно би било сформирането на ресусцитационни/реанимационни екипи във всички болници и да се приеме универсален номер за връзка с ресусцитационния екип. В случай на сърдечен арест не забавяйте дефибрилацията до пристигането на ресусцитационния екип – персоналът на всяко едно отделение трябва да бъде обучен да борави с дефибрилатор.

Ранна кардиопулмонална ресусцитация (КПР)

Сърдечните компресии и вентилацията подържат пациента жив. След извънболничен сърдечен арест, КПР от очевидци удължава периода за успешна ресусцитация и вероятно удвоява шанса за оцеляване. Въпреки този факт, в повечето европейски страни, КПР от очевидци се започва в изключително малък процент от случаите. При вътреболничен сърдечен арест, извънгръдните притискания и вентилацията трябва да започнат веднага, но не трябва да забавят дефибрилацията при пациенти с камерна фибрилация или безпулсова камерна тахикардия. Прекъсванията на сърдечния масаж трябва да бъдат минимизирани и кратки, и само при дефибрилация и проверка на пулс и ритъм.

Ранна дефибрилация

При извънболничен сърдечен арест трябва да се извърши дефибрилация (ако има индикации) до 5 минути от повикването на спешна медицинска помощ. В много населени места, изпълнението на тази 5-минутна цел налага въвеждането на автоматични дефибрилатори (AED) на обществени места. В болниците трябва да бъде обучен достатъчен персонал да борави с дефибрилатор, за да има възможност свидетелите на сърдечен арест, да дефибрилират, когато има индикации, без забавяне, в каквато и да било ситуация.

Пост-ресусцитационни грижи

Възвръщането на спонтанна циркулация (ROSC) е важен етап от ресусцитационния континуум, но основната цел е възвръщането на нормална церебрална функция, стабилен сърдечен ритъм и стабилна хемодинамика, за да може пациентът да бъде изписан в задоволително здравословно състояние и с минимален риск от повторен сърдечен арест. Качеството на разширеното подържане на живота в пост-ресусцитационния период е решаващо за крайния изход. Пост-ресусцитационният етап започва на мястото на възвръщане на спонтанна циркулация. Ресусцитационният екип трябва да има възможност да предостави качествени пост-ресусцитационни грижи до прехвърлянето на пациента в подходящо звено (напр. реанимация).

Съдържание