Брадикинин-медииран ангиоедем
Ангиоедемът е потенциално опасно състояние, което може да има алергичен произход, обикновено посредством хистамин или неалергичен произход, посредством брадикинин. Различието между тези два произхода може да представлява клинично предизвикателство при първоначалния подход, особено в спешни случаи, когато изходът зависи от времето.
Хистамин-медииран или Брадикинин-медииран
Хистамин-медиираният ангиоедем се дължи на освобождаването на хистамин от мастните клетки и базофилите. По-честите причинители са алергени като определени храни, като морски дарове или ядки, лекарства и ухапвания от насекоми. Началото на симптомите обикновено е бързо и настъпва в рамките на минути до час след излагане.
Брадикинин-медиираният ангиоедем се дължи на повишаването на нивата на брадикинин, което води до увеличена васкуларна проницаемост. Той може да бъде наследствен, придобит или индуциран от лекарство. Началото на симптомите често е по-бавно и отнема няколко часа да се развие, и обикновено продължава по-дълго, около 48-72 часа. Този тип ангиоедем не реагира на антихистамини или стероиди. Той реагира на терапия с заместител на C1-INH, инхибиция на пътеката каликреин-кинин и антагонисти на брадикининовия тип 2 рецептор (B2R).
Етиологията на ангиоедема следва да се разгледа от самото начало, тъй като патофизиологичният механизъм може да варира в различните случаи, а съответно и лечението. Брадикинин-медиираният ангиоедем не реагира на лечение с кортикоиди или антихистамини, тъй като не е хистамин-медииран. Различаването между брадикининов или хистаминов ангиоедем се оказва много трудно в някои случаи, като в текущия случай, където клиничните признаци и болната история могат да насочат диференциалната диагноза по два начина.
Случай
46-годишен пациент, приемащ ACE-инхибитор, блокер на ренин-ангиотензин-алдостерон и бета-блокер, презентира със затруднено поглъщане, задух и ангиоедем, съпроводени от инспираторен стридор, неспособност да говори, сърбеж по дланите и повръщане, започнали минути след консумирал скариди.
Симптомите не реагират на адреналин, антихистамини или стероиди. Дихателните пътища бързо се превръщат в спешна ситуация. Изразеният ангиоедем персистира, предизвиквайки съмнение, че е индуциран от лекарство.
Лечение с Транексамова киселина (TXA) и Icatibant води до подобряване на състоянието.
Заключение
В такива случаи бързото започване на правилната фармакологична линия има съществено значение за по-добрият изход. Това е особено важно, защото, тъй като техният патофизиологичен механизъм се различава. Брадикининовият ангиоедем не реагира на лекарствата, на които хистаминовият ангиоедем реагира, като кортикостероиди и антихистамини. В тежки и животозастрашаващи случаи, Icatibant и транексамовата киселина (TXA) са се показали като ефективна терапия.
Случаят подчертава необходимостта от бърза оценка на ангиоедема, тъй като може да се превърне в опасно за живота състояние, ако се съпътства с обструкция на дихателните пътища.
Също така подчертава важността на включването на брадикинин-медииран ангиоедем в диференциалната диагноза, тъй като той не реагира на стероиди и антихистамини и изисква специфично лечение, като икатибант и транексамова киселина.