В голямото семейство на коронавирусите до момента са извесни 7, които причиняват заболяване при човека. Някои от тези патогени, които обичайно инфектират животни са еволюирали и са се сдобили със способността да заразяват и хора. Такива са случаите с тежкия остър респираторен синдром, ТОРС (Severe acute respiratory syndrome, SARS) и респираторния синдром на Близкия Изток (Middle East respiratory syndrome, MERS).
Около 8000 души са развили ТОРС, като 800 от тях са починали, преди инфекцията да бъде овладяна през 2003 г. До 2012 г. са регистрирани 2265 случая на респираторен синдром на Близкия изток, от които 850 са завършили със смъртен изход и все още се наблюдават спорадични случаи на инфекцията.
На 31. 12. 2019 г. за първи път в Световната здравна организация, СЗО е докладван бум на респираторни заболявания в град Ухан, провинция Хубей, Китай. Вследствие на бързо нарастващия брой на заразените, както и на смъртните случаи, на 30. 01. 2020 г. СЗО прави изявление, че новият коронавирус 2019-nCoV представлява заплаха в световен мащаб.
Заболяването, което той причинява е наименовано COVID-19, съкратено от коронавирусно заболяване – coronavirus disease и последните цифри на годината, през която за първи път са регистрирани случаи на тази инфекция.
Епидемиология
Все още са необходими допълнителни данни за по – точно определяне на
инкубационния период, клиничната картина и периода, в който заразените от
вируса са контагиозни. До момента е известно, че източник на заразата са болните, отделящи вируса чрез носогърлените секрети при кихане и кашляне, подобно на грипния вирус и риновирусите. Според СЗО, разпространението на новия коронавирус в Китай е ограничено до членовете на семейството, здравните работници и други, които имат близък контакт със заразените.
Основните механизми на заразяване са въздушно – капковият и контактно – битовият. Инкубационният период на новата инфекция, според данните събрани до момента, е средно 5,2 дни, като варира между 4,1 до 7 дни. Най дългият период от инфектирането до появата на първите симптоми е бил 12,5 дни. Счита се, че симптомите на заболяването могат да се появят от 2 до 14 дни след експозицията.
Клинична картина
Пълната клинична картина, не е напълно изяснена с подробности и са необходими още изследвания за да се уточни целия спектър на симптомите. Известно е, че протичането на заболяването може да варира от леко до много тежко, включително и завършващо с летален изход. Въпреки, че първоначално са докладвани само тежките случаи, изискващи хоспитализация, е възможно леко и дори асимптоматично протичане на инфекцията.
Най–честите симптоми са температура, кашлица, болки в мускулите, лесна уморяемост и недостиг на въздух. Главоболието и диарията са по–рядко срещани признаци. Лимфопения се наблюдава при повече от половината от заболелите, а около една трета развиват остър респираторен дистрес синдром, съпроводен с характерни промени, визуализиращи се на рентгенография и скенер.
Диагностика
За вирусологично изследване могат да бъдат използвани материали от горните и долните дихателни пътища, както и серум. В случай, че лабораторните изследвания потвърдят наличието на друг патоген, инфектирането с 2019-nCoV може да бъде изключена, но е възможно тази препоръка да се промени в бъдеще. Не се препоръчва изолирането на вируса на клетъчни култури, поради съображения за сигурност. От периферната кръвна картина често се наблюдава левкопения с лимфопения.
От рентгенографиите на пациенти с COVID-19 често се наблюдават белодробни инфилтрати, а от скенера – консолидация на белодробния паренхим и промени тип матово стъкло, които най–често са двустранни.
Лечение
До момента липсва специфична антивирусна терапия срещу новия коронавирус. Препоръчва се инфектираните пациенти да получават поддържащо лечение, което да облекчи симптомите, а при случаите на тежко протичане се налага поддържане на основните жизнени функции. Все още не е създадена ефективна ваксина, поради което превенцията е основният метод за предпазване от заболяване.
Основни методи за превенция на инфекцията
Основните методи за превенция не се различават от тези за предпазване от останалите вирусни респираторни заболявания като грипа и настинката, а именно следните:
- Измиване на ръцете с топла вода и сапун за поне 20 секунди. При липса на вода и сапун може да се използва дезинфектант за ръце съдържащ алкохол.
- Избягване на докосването на очите, носа и устата с неизмити ръце.
- Избягване близките контакти със заразени хора
- Болните би трябвало да стоят у дома и да се въздържат от посещение на работа и училище.
- При кихане и кашляне е редно да използваме салфетка, която веднага след това да изхвърляме.
- Предметите и повърхностите, които често докосваме с ръце трябва да се почистват и дезинфекцират редовно.
Контрол на инфекцията
С оглед ограничаване на разпространението на инфекцията, пациентите, които подлежат на изследване за COVID-19 трябва да бъдат преглеждани в отделно помещение със затворени врати и да носят хирургични маски. Всички други предпазни марки, използвани при останалите респираторни инфекции са уместни. Персонала, който преглежда тези пациенти трябва да разполага и с предпазни очила.
д-р Георгиева