Оцеляването на пациента зависи от своевременното започване на КПР от очевидците на инцидента!
КПР от очевидци
В повечето европейски общности средното време от обаждане на спешна помощ до пристигане на спешния екип е 5 до 8 мин, или 8 – 11 мин до дефибрилация. През това време оцеляването на пациента зависи от действията на очевидците, които започват КПР и използват АВД (Автоматичен Външен Дефибрилатор).
При разпознаване на сърдечен арест трябва незабавно да се започне КПР. Това предоставя малък, но критично важен кръвоток към сърцето и мозъка. Освен това се повишава шансът за възвръщане на ефективен ритъм и помпена функция. Извънгръдните притискания са изключително важни при невъзможност да бъде предоставена дефибрилация в първите минути от ареста. След дефибрилация, ако сърцето е още жизнеспособно, пейсмейкърната му активност се възобновява и продуцира организиран ритъм, следван от механични контракции. В първите няколко минути след приключването на камерните фибрилации, сърдечната честота може да е ниска, а контрактилната сила на сърцето слаба; извънгръдните притискания трябва да бъдат продължени до възвръщането на адекватна сърдечна функция.
Употребата на АВД от очевидци, извършващи КПР, увеличава преживяемостта при извънболничен сърдечен арест на публично място.
Разпознаване на сърдечен арест
Разпознаването на сърдечния арест не винаги е лесно. Очевидците и диспечерите в телефонните централи на СМП трябва бързо да разпознаят/диагностицират сърдечен арест, за да се активира веригата на оцеляване своевременно. Проверката за каротиден пулс (или какъвто и да било пулс) се оказва неточен метод за доказване наличието или липсата на циркулация.
Агоналното дишане е бавно и дълбоко, често с характерен хъркащ звук. Контролира се от мозъчния ствол, една от частите на мозъка, които продължават да функционират няколко минути, дори когато са лишени от кислород. Наличието на агонално дишане може да бъде погрешно интерпретирано като наличие на циркулация и КПР да не бъде започнат. В до 40% от сърдечните арести може да се наблюдава агонално дишане (в първите минути след ареста), и ако бъде прието като проява на сърдечен арест се наблюдава по-висока преживяемост. През обучението по основно подържане на живота (Basic Life Support – BLS) трябва да се обърне специално внимание на агоналното дишане. Очевидците трябва да закочнат КПР ако пациента е в безсъзнание/неконтактен и с нарушения в дишането.
Веднага след сърдечен арест кръвотокът към мозъка е намален, практически липсващ, което може да предизвика гърч-подобни конвулсии – възможно да бъдат сметнати за епилепсия. Очевидците трябва да бъдат бдителни и суспектиращи сърдечен арест при всеки пациент презентиращ с гърчове. Въпреки че очевидците на сърдечен арест докладват промени в цвета на пациента, особено бледост и посиняване, тези промени в цвета не са диагностични за сърдечен арест.
Роля на телефонните диспечери на СМП
Телефонният диспечер на СМП има изключително важна роля в диагностиката и разпознаването на сърдечния арест, диспечер асистирания КПР (телефонен КПР), изпращането на реанимационен екип с висок приоритет. Колкото по-рано бъде повикана спешна помощ, толкова по-скоро може да бъде започнато адекватно лечение.
Разпознаване на сърдечен арест по телефона
Разпознаването на сърдечен арест възможно най-рано е от изключителна важност. Ако диспечерът разпознае сърдечен арест по телефона преживяемостта е по-висока, защото могат да се предприемат адекватни и своевременни действия. Повишаването на квалификацията и уменията на диспечерите да разпознават сърдечен арест, и оптимизирането на диспечерските процедури, може да бъдат финансово-ефективни решения за увеличаване на преживяемостта при сърдечен арест.
Използването на диспечерски протоколи в телефонните централи на СМП, включително специални въпросници за подобряване на разпознаването на сърдечен арест може да е от полза. Трябва да се приеме, че пациенти, които са в безсъзнание и не дишат нормално са в състояние на сърдечен арест. Спазването на такива протоколи може да подобри разпознаването на сърдечен арест, докато неспазването им понижава разпознаваемостта на сърдечен арест по телефова и предоставянето на телефон-асистиран КПР.
Получаването на точно описание на дишането на пострадалите е трудно да се осъществи по телефона. При налично агонално дишане е вероятно обаждащият се очевидец да реши, че пострадалият диша нормално. Предоставянето на допълнително обучение на диспечерите на СМП, обръщайки специално внимание на агоналното дишане, може да повиши разпознаваемостта на сърдечен арест и предоставянето на телефон-асистиран КПР, и да намали случаите на неразпознат сърдечен арест.
Задаването на въпроси относно честотата и характера на дишането могат да помогнат за откриването на агонално дишане и следователно на сърдечен арест. Ако първоначалния сигнал е за пострадал с гърч, диспечерът трябва да се осъмни за сърдечен арест, дори и обаждащият се да твърди, че пострадалият е епилептик.
Телефон-асистиран КПР
Случаите, при които очевидци започват КПР са изключително малко в много държави. Статистиката показва, че телефон-асистираният КПР повишава честотата на КПР от очевидци, намалява времето до започване на КПР, повишава броя на предоставените компресии и увеличава преживяемостта на извънболничен сърдечен арест.
Диспечерите трябва да предоставят телефон-асистиран КПР при всеки случаи на съмнение за сърдечен арест, освен ако на мястото на инцидента няма квалифициран екип, извършващ КПР.
Pingback: Основно поддържане на живота - МЕДИЦИНСКИ НАРЪЧНИК - BLS