Обща Епидемиология
“Добрият лекар предотвратява болестта, посредственият я лекува, преди да се е развила, а лошият – когато се развие”
Император ШИ ХУАНГ ТИ 259 пр. Хр. – 210 пр. Хр.
Определение
“Епидемиологията е самостоятелен клон на медицинската наука, занимаваща се с причините за възникване и разпространение на заразните болести в човешкото общество и използващ получените знания за борба, ограничаване, предотвратяване и изкореняване на тези болести” (СЗО,1960, Прага)
“Наука за разпространението и причините за заболяванията в популациите” (CDC, USA)
Цел на епидемиологията на инфекциозните заболявания
Да изучава закономерностите при разпространението на заболяванията в човешкото общество и да организира епидемиологичната практика за тяхното ограничаване, предотвратяване на усложненията и намаляване на икономическите и социални загуби, елиминирането и ликвидирането им.
Задачи на епидемиологията
1.Да изучава закономерностите на епидемичния процес.
2.Да организира прилагането на ефикасни методи и средства за борба с инфекциозните заболявания.
3.Да организира и провежда ефикасна профилактична дейност за ограничаване, елиминиране и ликвидиране на инфекциозните заболявания.
Раздели на епидемиологията
a. Обща епидемиология
b. Специална епидемиология
Предмет на епидемиологията
Предмет на науката епидемиология е епидемичният процес, протичащ на популационно ниво при конкретни социални и екологични условия.
Инфекциозен процес
взаимодействие между макроорганизъм и патогенен микроорганизъм
Епидемичен процес
взаимодействие между популациите на патогенните микроорганизми и макроорганизмите
Причинители на заразни заболявания
Приони Болест на Кройцфелд-Якоб
Вируси Грип, епидемичен паротит, морбили, варицела, вирусни хепатити.
Рикетсии Петнист тиф, Ку-треска, Марсилска треска
Бактерии
пневмония, дизентерия (шигелози), менингити, хранителни отравяния, холера, чума, туларемия, антракс и много други.
Протозоа амебна дизентерия, лайшманиози и малария
Патогенни гъби повърхностни и дълбоки микози
Хелминти аскаридоза, ехинококоза
ЕПИДЕМИЧЕН ПРОЦЕС
Определение
Непрекъснатата верига от все нови и нови, следващи едно след друго взаимно обуславящи се инфекциозни състояния (болен, заразоносител) в човешкото общество.
Редица от свързани заразявания и произтичащи едно след друго инфекциозни състояния на хората (болни и заразоносители) – Л.В.Громашевский
Същност на епидемичния процес
Взаимодействие на популацията на причинителя с популацията на гостоприемника в определена среда, явяваща се необходимо условие за тяхното съществуване.
При епидемичния процес между популациите на паразита и популациите на гостоприемника се осигурява паразитния вид.
Епидемичния процес е биосоциален процес.
Съставни части (звена) на епидемичния процес:
1.ИЗТОЧНИК НА ИНФЕКЦИЯ
2.МЕХАНИЗЪМ на ПРЕДАВАНЕ (ФАКТОРИ НА ВЪНШНАТА СРЕДА)
3.ВЪЗПРИЕМЧИВО НАСЕЛЕНИЕ
Движещи сили на епидемичния процес:
Първични:
Източник на зараза
Механизъм на предаване
Възприемчиво население
Вторични:
Природни фактори (температура, влажност, географски особености и др.).
Социални фактори.
ИЗТОЧНИК НА ИНФЕКЦИЯ
Източник на инфекция (зараза): Човешки или животински организъм, в който има проникнал микроб, където микроорганизмът се съхранява, размножава и при определени условия се излъчва във външната среда заразявайки нови хора.
Биологичен хазяин: Човек или животни, които в естествени условия осигуряват съществуването или временното пребиваване на инфекциозния агент.
Резервоар на инфекцията – използва се предимно, когато микроорганизмите, причинители на инфекция, циркулират между животните.
Когато микроорганизмите се излъчват от хора, заболяванията се определят като антропонози.
Заболяванията с източници на зараза животни се наричат зоонози.
Сапронози – патогените се размножават и натрупват в неживата природа (вода, почва).
Хората, източници на зараза, са две категории – болни и заразоносители.
Източници на зараза могат да бъдат боледуващи от всичките форми на инфекциозните заболявания – остро протичащи, хронично протичащи, бавни (вирусни) инфекции, по време на настъпил рецидив на заболяването с обостряне на процеса.
Болният човек е опасен като източник на зараза от края на инкубацията и задължително в началния стадий на клиничното проявление. В една част от инфекциите е опасен и през целия този стадий, а при някои случаи, които хронифицират, и след това – в процеса на реконвалесценцията.
Типични форми – своевременното назначаване на противоепидемични мерки осигурява предпоставки за елиминиране на болния като възможен източник на инфекция.
Атипични форми – по-голямо значение за епидемиологията. Обикновено се откриват късно – не се търси навреме медицинска помощ (поради незначително увреждане на здравето) или диагностиката е неточна поради атипично протичане.
Епидемиологичното значение на леко протичащите атипични форми е особено голямо в колективите (детски, военни), където ако не се открие навреме източникът, инфекциозният процес може да се разпространи много бързо.
Заразоносители – инфекциозният процес не довежда до видими клинични прояви, но съществува възможност за отделяне на циркулиращите в организма патогенни микроорганизми.
Реконвалесцентни (холера, шигелози, коремен тиф)
Здрави – няма данни за протичащ инфекциозен процес.
Епидемиологичното значение на заразоносителство е голямо, понеже хората нямат оплаквания и трудно се откриват, а същевременно са в контакти с много други хора, включително, изпълнявайки трудови задължения.
Ролята на заразоносителите за интензивността на епидемичния процес се определя от професията, санитарната култура и условията на живот на конкретното лице.
ИЗТОЧНИК НА ИНФЕКЦИЯ
Броят на животните, които могат да бъдат източници (резервоари) на зараза е много голям. В него се включват домашни и диви животни.
Животните и птиците, източници на инфекция, също могат да са болни или носители.
Процесът на пренос на инфекциозния агент в животинската популация, се определя като епизоотичен.
Заразяването на човека от животните може да стане по различни механизми – битов контакт, отглеждане, употреба на инфектирани хранителни продукти от животински произход, ухапване, дране, лов и др.
Зоонозите могат да бъдат групирани според ролята на човека за по-нататъшно разпространение на инфекциозните причинители.
При една част от тях човешкият организъм е краен етап на епидемичната верига – по-нататъшното разпространение на причинителя е невъзможно (лаймска борелиоза, тетанус, ботулизъм).
При друга част (салмонелози, чума, жълта треска, ККХТ), заразеният от болно животно човешки организъм може да служи за източник на инфекцията и да даде начало на верига от нови заболявания при хората.
Причинителите на някои инфекциозни заболявания (холера, антракс, лептоспирози) могат да запазват жизнеспособност и да се размножават в околната среда (вода, почва) – сапронози.
При попадане на човек в такива участъци от средата (къпане, нараняване) е възможно да се реализира механизмът на заразяване, без да е вземал пряко участие в този процес жив човешки или животински организъм.
Някои автори считат, че тези елементи от околната среда могат да се класифицират като източник на зараза.
МЕХАНИЗЪМ НА
ПРЕДАВАНЕ НА ЗАРАЗАТА
Определение
Процесът, чрез който се осъществява отделянето на патогенните микроорганизми от макроорганизма, преминаването им през външната среда и проникването им в друг възприемчив организъм
Фази на механизма на предаване
І фаза – отделяне на заразата от заразения организъм.
ІІ фаза – пребиваване във външната среда.
ІІІ фаза – внедряване на заразата в макроорганизма.
А. Извеждане (отделяне) на причинителите от източниците на зараза:
Биопатогените напускат макроорганизма по разнообразни начини в зависимост от локализацията на инфекциозния процес.
Това може да стане чрез физиологични или патологични отделяния, кръвосмучещи насекоми или инвазивни (кръвни) манипулации.
Мястото (органът), откъдето причинителите напускат организма, се обозначава условно като изходна врата на заразата и има значение за изясняване на пътищата, по които могат да бъдат заразени други хора.
Монотропни и политропни микроорганизми.
Специфична локализация на причинителя – локализация, осигуряваща функционирането на механизма на предаване на инфекцията.
Първична локализация – органът, в който най-напред попада причинителят (входната врата).
Вторична локализация – всички последващи локализации по време на придвижването на причинителите към специфичната локализация.
За разпространението на епидемичния процес най-важна е специфичната локализация.
Б. Предаване на заразата:
Предаването на заразата става по два основни начина: директен контакт между източника и възприемчивия организъм (главно при полово преносимите инфекции) и индиректен контакт – без непосредствени (физични) контакти между болни и здрави организми.
При директното заразяване преходът на микроорганизмите е непосредствен, без посредници и без пребиваване във външната среда.
Индиректното заразяване е характерно за преобладаващата част от инфекциозните болести и се осъществява чрез множество и разнообразни междинни фактори от външната среда.
Фактори на предаване на заразата
Елементите на външната среда, които вземат участие в предаването на причинителите от източника до възприемчивия организъм
Видове:
междинни и крайни; основни и второстепенни;
живи фактори (бълхи, въшки, комари, кърлежи, папатациеви мухи, домашна муха)
неживи фактори (въздух, почва, вода, храна, предмети от бита, медицинска апаратура и инструментариум)
Въздухът като фактор на предаване
При въздушно-капковите инфекции.
Бактериален (вирусен) аерозол:
Капчици на Flϋgge (над 100 μm) (средни)
Капчици на Wels (под 100 μm) (малки)
Заразяването на индивидите се осъществява в рамките на до 20 мин. (рядко до 2 часа) и то при близко общуване с източника на заразата (1,5-2 m)
Вторичен прахов аерозол (частици на Wels-Henle).(големи)
Водата като фактор на предаване
Заразяването по воден път става при консумиране на вода, контаминирана с патогенни микроорганизми.
Значението на водата като фактор на предаване се определя от широкото й ползване от човека и животните за пиене и от високата издържливост на някои патогенни микроорганизми в нея.
Водата притежава самоочистваща способност.
Във водата издържат продължително време холерния вибрион, S.typhi, S.paratyphi A и B, шигелите, хепатитните вируси, полиомиелитните вируси.
Храна и хранителни продукти като фактор на предаване
Храната и хранителните продукти служат за фактори на предаване при: хранителни токсиинфекции (салмонелози, стафилококова, ботулизъм), вирусен хепатит А, ТВС, холера, коремен тиф, шигелози, вирусни гастроентерити, скарлатина, дифтерия и др.
Значението на храната и хранителните продукти като фактор на предаване на заразата се определя от широкото им използване от човека, издържливостта на патогенните микроорганизми в тях, включително и възможността за размножаване.
Почвата като фактор на предаване
Почвата участва пасивно в предаването на заразата при някои инфекции на външните покривки като тетанус, антракс, газова гангрена, ботулизъм.
Спорите на тетаничния бактерий, на ботулизма (ранев) и газовата гангрена се запазват десетки години жизнеспособни в почвата. При попадането им в рани (тетанични спори) или хранителни продукти (ботулинови спори) възникват заболявания при човека.
Голяма е ролята на почвата в разпространението на хелминтните заболявания – аскаридоза, трихоцефалоза и др.
Живи преносители като фактор на предаване
Бълхи – чума, ендемичен петнист тиф;
Въшки – петнист тиф, възвратен тиф, волинска треска;
Комари – малария, жълта треска, денга, японски енцефалит и др.;
Кърлежи – лайшманиоза, марсилска треска, ККХТ, кърлежов енцефалит и др.;
Флеботомуси (папатациеви мушички) – лайшманиози, папатациева треска;
Домашна муха – механичен преносител при чревни инфекции;
Мухата Це-це – африканска трипанозомоза.
Предмети от бита като фактори за предаване
В обкръжението на заразно болния се контаминират с патогенни микроорганизми всички предмети и вещи, с които той контактува: бельо, дрехи, одеяла, кърпи за ръце и лице, съдове и прибори за хранене, легла, подлоги, детски играчки и др.
Значението им като фактори на предаване на заразата зависи от издържливостта на причинителите във външната среда.
Значение при дифтерия, скарлатина, ТВС, епидемичен менингит, епидемичен паротит, шигелози, коремен тиф, вирусен хепатит А, ентеровирусни инфекции.
Медицински инструментариум и апаратура като фактори на предаване на заразата
Контаминираните медицински инструменти (игли, спринцовки, хирургичен инструментариум) и медицинска апаратура е възможно да се превърнат във фактори на предаване на заразата при вирусни хепатити В, С и D, HIV.
Контаминирането им с патогени става най-често със заразена кръв при многократна употреба, недостатъчна стерилизация.
Значителна е ролята на спринцоките и иглите при предаване на тези инфекции сред венозните наркомани.
МЕХАНИЗЪМ НА ПРЕДАВАНЕ НА ЗАРАЗАТА
Съвкупността от действието на различните фактории на средата, които осъществяват механизма на предаване, се нарича пътища на разпространение на заразата.
Факторите обуславят механизма, по който инфекцията се предава на следващите индивиди.
Видове механизми на предаване
Директен контакт
Индиректен контакт
Въздушно-капков
Въздушно-прахов механизъм – подвариант на въздушно-капковия.
Характерен за причинители с голяма устойчивост във външната среда, издържащи продължително на изсушаване.
Микроорганизми, които могат да бъдат пренасяни по такъв начин, са вариолният вирус, различните видове рикетсии, антраксният бацил.
Фекално-орален
Кръвен (трансмисивен)
Кръвният механизъм на предаване има изкуствен подвариант – артифициален (парентерален).
Той може да бъде осъществен при инвазивни манипулации, най-вече чрез медицински процедури, а също и при различни немедицински вмешателства с нарушаване цялоста на кожата – татуиране, поставяне на обеци и някои други.
Вирусни хепатити В, С и D, както и СПИН
Покривен
Вертикален механизъм
Някои микроби се откриват във всяка телесна течност, секрет и екскрет.
Контаминираните с тях естествени биопродукти се излъчват по много начини в средата.
Внедряването им в новите организми също става през няколко входни врати – множествен механизъм на предаване (вирусен хепатит В, СПИН, чума, туларемия, антракс и още няколко други заболявания).
В. Начин на внедряване
Проникването (внедряването) в новите възприемчиви организми става през различни тъкани и органи, наричани условно входни врати.
То се осъществява посредством физиологични процеси (дишане, хранене), инокулиране след ухапване от насекоми или по изкуствен начин при различни инвазивни манипулации, контакти на кожа и лигавици с контаминирани обекти.
ВЪЗПРИЕМЧИВО НАСЕЛЕНИЕ
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ
Определя се от свойството на организма да отговаря с инфекциозен процес на проникването на патогенния микроорганизъм.
Вариране на степента на възприемчивост
определя се от резистентността и имунитета
РЕЗИСТЕНТНОСТ
Степен на възприемчивост на отделния организъм без да е имал среща с причинителя, наследствено е определена и има генотипен характер.
ИМУНИТЕТ
Устойчивост (невъзприемчивост) на макроорганизма към патогенните микроорганизми или други белтъчни вещества, носители на чужда генетична информация.
Имунологична структура на населението
Степен на възприемчивост на населението към инфекциите
Неспецифична – степен на невъзприемчивост към всички инфекциозни болести
Специфична – степен на невъзприемчивост към определено заболяване
Контагиозен индекс
Отношението между заболелите от дадена инфекциозна болест в проявена клинична форма и лицата, изложени на риск от заразяване.
Колективен имунитет
невъзприемчивост на група хора (или организиран колектив) по отношение болестните единици с инфекциозен причинител.
Зависи от:
Специфична имунологична структура на населението
Възможност за реализиране на механизма на предаване на заразата
Равнището на колективния имунитет може да се поддържа високо чрез:
Недопускане внос на източници на инфекция (граничен контрол, санитарни пропускници)
Недопускане възможността за осъществяване механизма на предаване на заразата (ДДД, лични предпазни средства, хигиенни мероприятия)
Специфична имунопрофилактика
Затруднения в поддържането на високо ниво на колективния имунитет:
намаляване тежестта на инфекциите върху обществото;
недооценяване значението на имунопрофилактиката;
динамиката в състава на колективите и миграцията
пропуски в организацията и провеждането на имунопрофилактиката и др.
Основно средство за постигане на ефективен епидемиологичен контрол на социалнозначими инфекции (тежки, силно контагиозни и бързо обхващащи обществото) чрез изграждане на колективен имунитет е масовата имунопрофилактика.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ
По механизъм на предаване на заразата:
1.ЧРЕВНИ
2.ДИХАТЕЛНИ
3.ТРАНСМИСИВНИ (КРЪВНИ)
4.ПОКРИВНИ
Според източника на инфекция:
1.АНТРОПОНОЗИ
2.ЗООНОЗИ
3.САПРОНОЗИ
ЕПИДЕМИЧЕН ПРОЦЕС
Форми на проявление на епидемичния процес
В зависимост от интензитета на протичане
- СПОРАДЕМИЯ
- ЕПИДЕМИЧЕН ВЗРИВ
- ЕПИДЕМИЯ
- ЕНДЕМИЯ
- ПАНДЕМИЯ
В зависимост от произхода си
1.Ендемия:
a.Демографска ендемичност
b.Природна ендемичност
2.Пренесена епидемия
3.Екзотична епидемия
ЕПИДЕМИЧНО ОГНИЩЕ
Определение
“Мястото на пребиваване на източника на инфекция и обкръжаващата ги територия, в която той е способен при дадена конкретна обстановка да предаде заразата на околните”
Елементи на епидемичното огнище
- Болни и/или заразоносители
- Контактните хора
- Заобикалящата ги територия в определени граници
ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС
Под социални фактори се разбира съвкупността от условия на живот на хората.
Групират се като условия на труд; отношения между хората; среда на обитаване; форми на съзнание и поведение.
Социалните фактори влияят върху епидемичния процес във всяко негово звено (източник на инфекция, елементи на външната среда, възприемчиво население).
Разпространение на инфекциозните болести в хода на човешката история:
Родово-общинен период малко инфекции поради слаба заселеност и трудни контактни между хората
Робовладелски период масови епидемии поради големи градове с лошо комунално осигуряване
Средновековие (феодализъм) малко епидемии поради ограничени контакти между хората
Ренесанс разпространение сред материално неосигурените, първи успехи в борбата със заразните болести
Съвременни условия заразните заболявания са поставени под социален контрол
ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ
Материално състояние на населението.
Вид на селището
Условия на труд
Детски заведения и училища
Миграция на населението
Бедствия (социални и природни)
Здравна култура
Чревните инфекции лесно се разпространяват където комунално-хигиенното състояние е незадоволително и здравната култура на населението е ниска.
Дихателните инфекции намират широко разпространение при близък контакт между хората (пренаселеност в помещенията).
Историческото развитие на селата определя изоставането им в комунално-хигиенното осигуряване – оттук и по-честите чревни инфекции.
Градовете, характеризиращи се с по-голяма гъстота на населението, са благоприятен терен за разпространение на дихателните инфекции.
ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС
Температура
Влажност на въздуха
Валежи
Ветрове
Ултравиолетови лъчения
Влияние върху източника на инфекция
Човек като източник на инфекция.
Домашни животни като източник на инфекция.
Диви животни като източник на инфекция.
Числеността на популациите на животните резервоари на инфекция и животните преносители на инфекция (членестоноги) определя в голяма степен интензитета на епизоотичния и епидемичния процес, а плътността на популациите е в пряка зависимост от природните условия на дадената географска среда.
Влияние върху механизма и факторите на предаване
Най-голямо е значението на природните условия върху второто звено на епидемичния процес. Това въздействие е определящо за разпространението на много трансмисивни инфекции.
Природните условия имат решаващо въздействие върху биологичните цикли на живите преносители на зараза.
Сезонността при трансмисивните инфекции е пряка последица от директното действие на климатичните фактори върху кръвосмучещите насекоми – преносители на зараза.
Влияние върху възприемчивото население
Влиянието на природоклиматичните фактори върху третото звено на ЕП е по-ограничено, но съществува.
Влияние върху възприемчивостта спрямо условно патогенните микроорганизми – влиянието на простудата при заболяванията от катари на ГДП.
Колебанията и промените, които настъпват в неспецифичната резистентност на организма, предизвикани от природните условия, обуславят изостряне на хронични инфекции (ТВС, амебна дизентерия) или различния клиничен ход на заболяванията.
ВИДОВЕ ЕПИДЕМИИ
По признак време: остри и хронични.
По териториален признак: локални и разпространени.
По интензивност на развитие: експлозивни и вяло протичащи.
Според факторите на предаване: въздушно-капкови (въздушнопрахови), хранителни, водни, трансмисивни, контактно-битови.
ВЪЗДУШНО-КАПКОВИ ЕПИДЕМИИ:
Експлозивност.
Сезонност – предимно през студените месеци.
Възрастово разпределение – предимно деца.
Интензивността зависи от:
– инкубационния период
(колкото по-кратък, толкова по-интензивно протичащи)
– социалния фактор
(плътност на населението, транспорт, колективи и др.)
ВЪЗДУШНО-ПРАХОВИ ЕПИДЕМИИ:
Разновидност на въздушно-капковите.
При инфекции, предизвиквани от причинители с висока устойчивост на изсушаване.
Способност за разпространение на по-далечни разстояния.
ХРАНИТЕЛНИ ЕПИДЕМИИ:
Експлозивно начало.
Относително кратка продължителност.
Гнездно-териториално разпределение на заболяванията.
Общ посредник – контаминиран хранителен продукт.
Предимно лятна сезонност.
ВОДНИ ЕПИДЕМИИ:
Експлозивност.
(внезапно начало, стръмно покачване кривата на заболяемостта,
рязко намаляване на интензитета след прекратяване ползването на контаминираната вода)
Характерна контактно-битова опашка.
Общ посредник – вода.
Характерно териториално разпространение.
Няма изразена сезонност.
Засяга всички възприемчиви с изключение на кърмачетата.
ТРАНСМИСИВНИ ЕПИДЕМИИ:
ОТ ЛЕТЯЩИ ПРЕНОСИТЕЛИ
По-широко разпространение.
По-висока интензивност.
Сезонност в зависимост от биологията на преносителя.
(предимно пролетно-лятна)
Без различия по пол и възраст.
ОТ НЕЛЕТЯЩИ ПРЕНОСИТЕЛИ
Ограничено разпространение.
По-малка интензивност.
Сезонност в зависимост от биологията на преносителя.
(предимно пролетно-лятна)
Подчертан професионален характер.
Засягат предимно мъже в зряла възраст.
КОНТАКТНО-БИТОВИ ЕПИДЕМИИ:
Постепенно начало.
Относително по-голяма продължителност.
Постепенно прекратяване на епидемията.
Свързани са най-често с хигиенни неблагополучия.
Предимно лятно-есенна сезонност.
По-голяма издържливост на причинителите във външна среда.
Огнищност в разпространението на заболяванията.
Разнообразни фактори на предаване.
ПЕРИОДИЧНОСТ НА ЕПИДЕМИИТЕ
Известни са два вида периодичност в разпространението на епидемиите.
Сезонност
свързана с годишните времена (пролет, лято, есен, зима) и се осъществява в рамките на една година.
Цикличност
закономерна смяна на подем със снижаване на заболяемостта, систематично повтарящи се в дадени интервали, по-големи от 1 година.
ЛИКВИДАЦИЯ И ЕЛИМИНАЦИЯ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Ликвидацията (ерадикация)
Ликвидацията (ерадикация) се определя като изчезване на болестта с причинителя й в световен мащаб. Условия:
антропонозен характер на заболяването;
липса на междинен хазяин;
типично протичане на инфекциозния процес с манифестни форми, улесняващи разпознаването;
липса на здраво заразоносителство;
заболяването се предава само по естествени механизми;
наличие на ефикасно средство срещу разпространението на причинителя (ваксина, химиотерапевтик);
далечни биологично-еволюционни връзки с други сродни причинители.
При една група заболявания е налице тенденция на елиминиране (изчезване на болестта) при запазена циркулация на специфичните причинители.
Условия за постигане на елиминация на инфекциозни болести:
- съществуване на радикални средства за борба със заболяването;
- възможности за откриване и саниране на заразоносителството;
- наличие на ефикасни средства за унищожаване на причинителя върху основния фактор на предаване;
- ефикасни средства срещу епизоотичния процес, съответно спрямо основните социални фактори.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА БОРБАТА СЪС ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ
1.Принцип на профилактиката (“По-лесно е да се предпазим от заразните болести, отколкото да ги лекуваме”)
2.Противоепидемичната дейност е задължение на всички здравни служители, независимо от мястото им в йерархията на здравеопазването и от специалността, която имат.
3.Всяко, дори най-малкото, епидемично огнище е етап от развитието на епидемичния процес и спрямо него следва да се приложи целият комплекс от противоепидемични мерки.
4.Принцип на комплексност при провеждане на противоепидемичните мерки.
5.Принцип на единство в подхода на борбата със заразните болести и приемственост при провеждането на противоепидемичните мерки.
ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
Епидемиологичен надзор – системно събиране и централизиране на множество елементи на полезна информация за тяхната перманентна епидемиологична оценка и за нейното бързо предаване на органите, вземащи решения.
Основните функции на епидемиологичния надзор са събирането на системна информация чрез:
- научни познания за епидемиологията на болестта;
- етиологична и епидемиологична диагноза;
- информация за санитарно-хигиенно състояние;
- управленска информация.
Задачите на епидемиологичния надзор се състоят в следното:
осигуряване необходимата информация по борбата с инфекциозните заболявания и преди всичко за тяхното разпространение;
осигуряване на нейната системна обработка;
анализиране обработената информация
изготвяне на възможна прогноза;
представяне на доклади с вероятни предложения за предприемане на необходимите мерки.
ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ
Епидемиологичен контрол – “система от противоепидемични и профилактични мерки”, които епидемиологичната служба извършва ежедневно в съответствие със задачите. поставени от националната здравна система.
Същността на епидемиологичния контрол се изразява в:
клинична и етиологична диагноза на болните;
мерки в огнището на заразата (мерки спрямо болните, контактните и външната среда);
общи профилактични мерки;
здравно-просветна дейност;
създаване на противоепидемичен режим в болничните заведения;
използване на обществеността в провеждането на епидемиологичните мерки.
Първо ниво (“преден фронт”)
общопрактикуващите лекари;
здравните кабинети в детските и учебни заведения;
диагностично-консултативни центрове
болнични отделения и клиники
Второ ниво (специализирани структури)
инфекциозни отделения и клиники
районни здравни инспекции (РЗИ)
микробиологични, вирусологични и паразитологични лаборатории
Специални нива
медицински служби на МО и МВР
обществени организации
ПРОФИЛАКТИЧНИ И ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ
Медицинските мероприятия, насочени за профилактика на инфекциозните заболявания се наричат профилактични мероприятия.
Медицинските мероприятия за прекъсване (ограничаване) на възникнали епидемични процеси (огнища) се наричат противоепидемични мероприятия.
ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ
Правилно организирано водоснабдяване.
Обезвреждане на твърдите отпадъци.
Благоустрояване на населените места.
Санитарно-хигиенни мерки в областта на храненето.
Трудова хигиена.
Училищна хигиена.
Етиотропна екстрена профилактика.
Специфична имунопрофилактика.
Граничен контрол.
Здравна просвета.
ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ В ЕПИДЕМИЧНОТО ОГНИЩЕ
Насочват се в три направления:
- Мерки спрямо болния
- Мерки спрямо околните лица – контактни и заразоносители
- Мерки спрямо външната среда
МЕРКИ СПРЯМО БОЛНИЯ:
1.Ранно откриване на инфекциозното заболяване.
2.Регистрация и съобщаване на инфекциозно болния. Категоризация на случая (възможен, вероятен, потвърден)
3.Изолация на болния (домашна или хоспитализация).
4.Транспортиране на болния при хоспитализация.
5.Санитарна обработка на болния.
6.Специфично лечение.
7.Изписване на болния.
8.Диспансерно наблюдение
МЕРКИ СПРЯМО ОКОЛНИТЕ ЛИЦА:
1.Определяне и регистрация на контактните.
2.Санитарна обработка.
3.Медицинско наблюдение (при конвенционалните болести) или карантина (при ООИ).
4.При някои заболявания (чревни) и определени професии (готвачи) – отстраняване от работа.
5.Постекспозиционна профилактика.
6.Саниране на заразоносителите.
МЕРКИ СПРЯМО ВЪНШНАТА СРЕДА:
1.Дезинфекция.
2.Дезинсекция.
3.Дератизация.
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ
Основен метод за изучаване на епидемичния процес (ЕП).
Основна задача – да открие особеностите на дадено епидемично огнище:
– характер и размер на ЕП във времето и пространството;
– произход на епидемичния процес (източник, механизъм, пътища и фактори);
– степен на имунитет на възприемчивите;
– условия, съдействащи за развитие на ЕП;
– разработване и провеждане на комплексни противоепидемични мерки.
Епидемичното проучване се извършва в два практически етапа.
През първия етап се извършва първично проучване на огнището. Тази задача обикновено се възлага на семейния лекар.
През втория етап се провежда наблюдение на епидемичното огнище от страна на семейния лекар и епидемиолога от РЗИ.
Ефективността на противоепидемичните и профилактичните мерки се оценява по отношение на:
Източника на инфекцията — своевременност на откриване; начин и място на откриване; срочност и обхват на хоспитализацията; диспансеризация на преболедувалите; издирване на контактните и заболелите след тях.
Механизма на предаване на инфекцията – оценка на мероприятията за хигиенизиране на огнището; оценка на огнищните дезинфекции, дезинсекции и дератизации – срокове на провеждане и качество.
Повишаване имунитета на населението – анализ на проведените имунизации
КАРАНТИННИ И МЕЖДУНАРОДНИ МЕРКИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
Първа санитарна конференция, Париж, 1851 г. – първи международен опит за ограничаване масовото разпространение на тежкопротичащи и висококонтагиозни инфекциозни заболявания в нови територии и страни.
Общо 17 международни конференции са свикани досега.
1945 – създаване на Световната здравна организация (СЗО).
Международен санитарен правилник (IV-та асамблея на СЗО,1951 г.) – мерки против “карантинните заболявания” .
Международни здравни правила (МЗП) – последна редакция през 2005 г.
Основните принципи, залегнали в МЗП, са:
Предпазване от международно разпространение на болестите, чрез бърз отговор в областта на общественото здравеопазване.
Отговорът следва да бъде пропорционален и ограничен в рамките на опасността: да се избягва създаване на необосновани пречки за международното движение и търговия.
Универсално прилагане на МЗП с цел предпазване на цялото население на света от международно разпространение на заболявания.
МЗП се прилагат при пълно зачитане на човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи.
Всяка държава:
Изгражда система за надзор на епидемиологични събития.
Прилага санитарни мерки спрямо пристигащите и заминаващите пътници и транспортни средства (граничен здравен контрол)
СЗО събира информацията за епидемичното състояние и преценява риска от международно разпространение на заболяванията.
Национални регламентиращи документи:
Наредба на МЗ за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол от 2009 г.
Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол в Република България от 2006 г.
Граничен здравен контрол – мероприятия:
1.Проучват случаи на заболели от заразни болести при пътувания в засегнати зони.
2.Изискват данни за маршрута в засегнати зони и доказателства от извършени медицински прегледи и лабораторни изследвания.
3.Разпореждат извършване на медицински прегледи и изследвания.
4.Изискват доказателства за извършени имунизации.
5.Поставят под медицинско наблюдение лица, за които има съмнение, че са заразени.
6.Поставят под карантина физически лица, багажи, транспортни средства, товари, стоки и международни пощенски пратки, за които има съмнение, че са заразени.
7.Изолират или насочват за изолация и лечение засегнати лица.
8.Издирват контактните на болни и лица, за които има съмнение, че са болни.
9.Отказват влизане на територията на Република България на болни и на лица, за които има съмнение, че са болни, както и на багажи, транспортни средства и товари, за които има съмнение, че са заразени.
10.Предписват и контролират извършването на дезинфекция, дезинсекция, дератизация на транспортни средства, багажи, товари, включително контейнери, стоки и международни пощенски пратки, когато е необходимо.
Граничният здравен контрол се осъществява на базата на следните унифицирани от СЗО документи:
1.Сертификат за здравен контрол на кораб
2.Сертификат за освобождаване от здравен контрол на кораб
3.Морска здравна декларация
4.Международен сертификат за имунизации и/или за прилагането на профилактично средство