Анатомия на Ретината
Ретина, вътрешна обвивка, мрежовица (Retina, tunica interna s. nervea bulbi). Произхожда от нервната ектодерма и е най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Тя е напълно прозрачна с дебелина 0.05 до 0.4 mm и е заловена за останалите обвивки в областта на зрителния нерв и на зъбчатата линия. Различават се една задна зряща оптична част от 10 слоя на ретината (pars optica retinae), разположена зад зъбчатата линия, и една сляпа част (pars соеса retinae), разположена пред зъбчатата линия. Сляпата част е съставена от двуслоен епител – външен, който представлява продължение на пигментния слой на ретината, и вътрешен, който е получен от редукция на останалите 9 слоя на ретината. Сляпата част на ретината тапицира отвътре цилиарното тяло и ириса.
Устройство на оптичната част
Пигментниат слой на ретината произхожда от нервната ектодерма, но е плътно прикрепен към Бруховата мембрана на хориодеята. Пигментният слой играе роля на тъмна завеса, участвува в метаболизма на нервноепителните клетки чрез пренасяне на vit А към тях, а също така има и фагоцитарна функция.
Слоеве
Останалата част на ретината се състои от 9 слоя:
1.Слой на пръчици и колбички (stratum bacillorum et conorum).
2.Външна гранична мембрана (membrana limitans ext.)
3.Външен ядрен слой (stratum granulosum ext.).
4.Външен плексиформен слой (stratum plexiforme ext.).
5.Слой на биполярните клетки, вътрешен ядрен слой (stratum granulosum int.)
6.Вътрешен плексиформен слой (str. plexiforme int.)
7.Слой на ганглийните клетки (stratum ganglionare)
8.Слой на нервните влакна (stratum fibrarum nervosarum)
9.Вътрешна гранична мембрана (membrane limitans int.)
Строеж
Всъщност ретината е изградена предимно от свързването на три вида клетки, които представляват трите неврона в ретината: невроепителни клетки – пръчици и конусчета, биполярни клетки и ганглинни клетки. Конусчетата са около 7 млн. на брой и са разположени в най-голямо количество в макулата, а пръчиците са 130 млн. и са разположени в периферията на ретината. Конусчетата са по-чувствителни на ярка дневна светлина и са материалният субстрат при получаването на формено зрение и при цветоусешането. Пръчиците са по-чувствителни на по-слаба светлика и участват при осъществяването на периферното и вечерното зрение.
Всяка биполярна клетка се свързва с няколко пръчици или само с едно конусче.
Между артериолите и венулите има капилярна мрежа, която в областа на макулата липсва. Макулата (жълтото петно) се намира на 4mm темпорално от папилата на зрителния нерв, почти в задния полюс. В периферната ѝ част ганглийните клетки са в 5-6 слоя, като към центъра постепенно намаляват по брой и в централната част заедно с биполярните клетки изчезват.
Функция
В ретината чрез различни фотохимични и фотомоторни реакции се предизвиква биоелектрична активност с поява на биопотенциали и трасформирането на светлинното дразнение в нервен импулс, който в мозъчната кора се възприема като зрителен образ. Чрез светлочувствителността си ретината повлиява редица вегетативни реакции и ендокринни функции в организма.