Анатомия на увеята и преднокамерния ъгъл
Средна съдова обвивка на очната ябълка (Uvea, tunica media s. vasculosa)
Увеята се състои от три части: предна част – дъговица, ирис (iris); средна част – ресничесто, цилиарно тяло (corpus ciliare); и задна част – съдовица, хориоидея (chorioidea). Тя изхранва външните слоеве на ретината и осигурява нормално протичане на обменните процеси в нея.
ИРИС (IRIS)
ИРИС (IRIS) е най-предната част на увеята и представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата. Коренът му започва от най-предната част на цилиарното тяло. Предната очна камера го отделя от роговицата, а отзад граничи със задната очна камера, лещата и стъкловидното тяло. Коренът на ириса заедно с най-предната част на цилиарното тяло, трабекуларният апарат и задната стена на роговицата образуват иридо-корнейния ъгъл. Ирисът се състои от два слоя: преден – мезодермален, и заден – ектодермален, с неврален произход. Мезодермалният слой отпред е покрит с еднослоен плосък епител, който е продължение на ендотела на роговицата. Под него се разполага стромата на ириса. Тя е съставена от хлабава съединителна тькан, кръвоносни съдове и пигментни клетки. Ирисът се разделя на зенична част с форма на пръстен, която е по-светла и тънка (pars pupilaris), и цилиарна част, която е по-тъмна и разположена по-периферно (pars ciliaris). На границата между двете части има фестонирано надигане, наречено ирисова яка, в което преминава малкият артериален кръг (circulus arteriosus iridis minor). Цветът на ириса зависи от количеството на пигмента в клетките на стромата и в пигментния слой. При конгенитална липса на меланин е налице албинизъм.
Кръвоснабдяване
Кръвоснабдяването на ириса се осъществява от aa. ciliares post. longi и aa. ciliares anteriores. Те образуват в корена на ириса circulus arteriosus iridis major, а в ирисовата яка – circulus arteriosus iridis minor.
Инервация
Инервацията на дилататора на ириса се извършва от симпатикови влакна, идващи от горния шиен симпатиков възел. Инервацията на сфинктера е парасимпатикова, като нервните влакна идват по хода на n. oculomotorius. Сетивната инервация се осъществява от n. trigeminus.
Функция
Чрез промяна на ширината на зеницата ирисът регулира потока на влизащата в окото светлина. Мястото, където роговицата преминава в склерата, а ирисът – в цилиарното тяло се нарича преднокамерен ъгъл (angulus camerae ant.) или иридо-корнеен ъгъл (angulus iridocornealis). Предната стена на ъгъла се образува от роговицата и границата й със склерата, като на това място се образува вътрешната склерена бразда, където се различават следните елементи: преден пръстен на Schwalbe, инцизура и заден пръстен на Schwalbe (склерена шпора). Предният пръстен на Schwalbe е мястото, където свършва Десцеметовата мембрана. Двата края на инцизурата са свързани с рехава трабекуларна тъкан (trabeculum iridocorneale).
Цилиарно тяло
1.Супрахориоиден.
2.Слой на цилиарните мускули.
3.Слой на съединителна тъкан и съдове.
4.Външна базална мембрана (мембраната на Bruch).
5.Два слоя епител.
6.Вътрешна базална мембрана.
Основна функция на цилиарното тяло е произвеждането на вътреочна течност и участието в акта на акомодация.
Хориоидея
Хориоидеята заема задните 2/3 от увеята. Тя представля тъмнокафява обвивка с дебелина от 0,3 до 0,5 mm. Между склерата и хориоидеята се намира перихориоидното пространство.
Хориоидеята е много богато кръвоснабдена. Оттичането на венозната кръв се осъществява чрез четирите вортикозни вени, разположени по една във всеки квадрант на очната ябълка.
Инервацията се извършва от цилиарните нерви, които губят миелиновите си обвивки след като преминат през супрахориоидеята.
Хориоидеята се състои от 5 слоя:
1.Супрахориоидея, която има влакнеста съединителна тъкан и много еластични влакна и пигментни клетки.
2.Слой на големите съдове.
3.Слой на съдовете със среден калибър.
4.Хориокапилярен слой.
5.Мембрана на Bruch (lamina vitrea).