Акомодация представлява способността на окото да се приспособява за ясно виждане на различни разстояния. Тя се осъществява чрез съкращението на цилиарния мускул, при което циновите връзки се отпускат и опънатостта на лещената капсула намалява.
При включване на акомодацията пречупващата сила на окото се увеличава. При включване на акомодацията и максималното ѝ напрежение окото получава възможността да вижда ясно най-близка точка, по-близо от която фокусирането е невъзможно. Това е т.н. punctum proximum.
Частта от пространството, включено между punctum remotum и punctum proximum педставлява областта на акомодацията. Тя се изразява в линейни величини (cm). Акомодационното усилие между двете точки, изразено в диоптри, е обемът на акомодацията.
Акомодацията позволява да се виждат ясно близките предмети. Това се осъществява чрез повишаване на пречупващата сила на лещата. Акомодацията е тясно свързана с конвергенцията, тъй като човек гледа с две очи. При млади хора лещената капсула е еластична и позволява лещата да заема по-сферична форма.
При близка зрителна работа и най-вече при четене окото акомодира 3 D, тъй като разстоянието, на което се гледа, е около 33 cm. Изключение от това правят миопите с 3 D късогледство.
Смущения при акомодацията
Възрастовото намаление на обема на акомодацията се нарича пресбиопия. С напредване на възрастта акомодацията отслабва и все по-малко може да компенсира далекогледството, което става явно. Когато при работа отблизо акомодацията е недостатъчна, се появява бърза умора на очите, главоболие и замъгляване на зрението.
Ако не се развият други заболявания, с напредването на възрастта способността ни да гледаме отблизо (без очила) се променя по следния начин: На 10-годишна възраст човек може да акомодира на 7 – 8 cm близо; на 20 г. – на около 10 cm; на 30 г. – на около 25 cm; на 45 г. – на около 50 cm до 1 метър; на 70 г. – често нищо по-близо от безкрайност.
Освен възрастовите промени в акомодацията поради дисфункция на цилиарния мускул, аномалии в акомодацията могат да се проявят в две насоки — спазъм и инсуфициенция.
Спазъм
Спазъмът на акомодацията на практика представлява продължително предозирано напрежение на цилиарния мускул. Среща се при контузии на очната ябълка, енцефалити, менингити, tabes dorsalеs и др. Тоничната акомодация представлява инертна и забавена нагласа за близко-далечно гледане с адаптационно време над 1 s.
Инсуфициенция
Инсуфициенцията на акомодацията се среща у реконвалесцентни, астенични, анемични хора и се представя като слабост и умора на цилиарния мускул. Парализата на акомодацията се манифестира с отдалечаване на най-близката точка на ясното виждане.