Пресбиопия се отнася за „възрастово“, старческо зрение (на латински „prеsbos“ означа старец). Обусловена е от загубата на акомодационната способност на окото с напредване на възрастта.
Този процес се дължи на изменения в структурата, еластичността и пречупващата способност на естествената леща на окото — тя става по-дебела и с по-изпъкнали повърхности, но въпреки това губи пречупващата си сила (т. нар. парадокс на лещата). Причината е в намаляването на показателят на пречупване на прозрачните ѝ тъкани (кристалина) с времето, често съпроводено с помътняване (катаракта).
Автор: BruceBlaus (CC BY-SA 4.0)
Пресбиопията не засяга предшестващи рефракционни аномалии като миопия, хиперметропия и астигматизъм. При пресбиопия пациентът не може да „нагажда“ очите си за зрение на различи разстояния, не може да премества фокуса на оптичната система на очите си от далеч на близо.
Това се коригира чрез предписването на очила, най-често два чифта — за близко и за далечно гледане. Съществува и възможността върху една рамка да бъдат монтирани комбинирани стъкла с по-силно пречупващ долен сегмент, който компенсира за съответната възраст акомодационното усилие, необходимо за зрителна работа на близко разстояние.
С възрастта астигматизмът и оста му не се променят. При него обаче се поставят плюс-сфери за съответната възраст, както следва: на 40-годишна възраст — ( + ) 1.0 D sph.; на 45 години — ( + ) 1.5 D sph.; на 50 години — ( + ) 2.0 D sph.; на 55 години — ( + ) 2.5 D sph.; на 60 години — (+) 3.0 D sph. и на 65 и повече години — (+) 3.5 D sph. Обикновено миопите чувстват по-късно нуждата от пресбиопични очила.
Пресбиопията не е болест и не трябва да се разглежда като стареене на очите. Това е нормален процес и най-малкият проблем в офталмологичната практика.