Кардиопулмонална ресусцитация в детската възраст

Особености на КПР в детската възраст

• Честотата на критичните състояния и в частност на КПАрест е много по-ниска от тази при възрастни.
• Първичното спиране на сърцето е много по-често при възрастните, докато при децата обикновено то е вторично.
• В повечето случаи КПР се извършва от екипи, които не са специализирани за педиатрична помощ и са с ограничени познания и опит в тази област.

Алгоритъм на поведение

1. Осигурете безопасност на спасяващия и детето – извеждане от опасна среда.

2. Проверете дали детето е в съзнание:

• Внимателно стимулирайте детето, като го попитате силно: „Добре ли си?”. Последното е приложимо само над определена възраст.
• Не се опитвайте да разтърсвате деца със съмнение за гръбначномозъчна травма в шийната област.

3. а. Ако детето отговори с думи, плач или движение:

• Оставете го в същото положение, в което сте го намерили, ако това е безопасно за него.
• Направете бърза оценка на състоянието му и при нужда потърсете помощ.
• Внимателно проследявайте за всяка промяна в състоянието.

3. b. Ако няма отговор:

• Потърсете помощ.
• Поставете детето внимателно по гръб. Техниките за осигуряване на проходими дихателни пътища са лесни за приложение, ако детето е поставено в това положение.
• Осигурете проходими дихателни пътища с дефлексия на главата и повдигане на брадичката както следва:

Осигуряване на проходимост на ДП

• Поставете ръката си на челото му и внимателно приведете главата в дефлексия.
• В същото време с пръстите си повдигнете брадичката му. Не натискайте върху меките тъкани под брадичката, тъй като това може да наруши проходимостта на дихателните пътища.
• Ако все още дихателните пътища не са отворени, опитайте се да повдигнете долната челюст напред, като използвате първите два пръста на всяка ръка.
• При съмнение за травма в шийната област, опитайте само едната от техниките. Ако нямате успех, едва тогава опитайте бавно дефлексия на главата до ефект.

4. Като поддържате проходими дихателни пътища, проверете за нормално дишане поставяйки лицето си близо до това на детето и:

• Следите за дихателни движения на гръдния кош.
• Слушате за дихателни шумове от носа или устата.
• Долавяте излизането на топъл въздух на бузата си.

Всичко това продължава не повече от 10 s.

При всяко съмнение действайте като за КПА

5. a. Ако детето диша нормално:

• Поставете го в стабилно странично положение, като внимавате особено при травма.
• Потърсете помощ.
• Проверете отново за ефективно дишане.

5. b. Ако детето не диша или се наблюдава агонално дишане (редки и нередовни дихателни движения):

• Внимателно проверете и/или отстранете всяка възможна причина за обструкция на дихателните пътища.
• Направете 5 начални последователни изкуствени вдишвания.
• При осъществяването им, отбележете за всяко закашляне или друг отговор. Това е начин за оценка на виталната симптоматика.

Изкуственото дишане при деца под 1 година

• Осигурете дефлексия и екстензия на главата и повдигнете на брадичката.
• Притиснете меките части на носа с палеца и показалеца на ръката, която е пред главата.
• Отворете устата леко, като поддържате брадичката нагоре.
• Поемете въздух и поставете устните си около устата на детето, като сте сигурни, че осигурявате добър контакт.
• Вдухнете рязко в устата за около 1 s, като наблюдавате за дихателни движения на гръдната клетка.
• Като поддържате главата и брадичката в непроменено положение, наблюдавайте движението на гръдната клетка при издишване.
• В тази последователност приложете изкуствено дишане 5 пъти.
• Оценка на ефективността се прави по движенията на гръдната клетка, която е както при нормално вдишване и издишване.

Изкуственото дишане при деца над 1 година

• Осигурете дефлексия на главата и повдигнете брадичката.
• Запушете меките части на носа с показалеца и палеца
• Отворете устата, при повдигната брадичка
• Поемете въздух и поставете устни около устата като осигурявате добър контакт.
• Вдухнете рязко в устата за около 1 s, като наблюдавате гръдния кош.
• Поддържайте дефлексия и повдигната брадичка и проследете дали въздуха излиза.
• Поемете наново въздух и направете изкуствено дишане 5 пъти
• Оценка на ефективността се прави по движенията на гръдната клетка, която е както при нормално вдишване и издишване.
• Ако проходимостта на дихателните пътища е нарушена, дишането може да е неефективно.

При съмнение за нарушена проходимост на ДП

• Отворете устата на детето и премахнете всяка видима обструкция. Не опитвайте никога почистване с пръстите на сляпо.
• Осигурете адекватно положение на главата и брадичката, като внимавате вратът да не бъде в хиперекстензия.
• Ако все още дихателните пътища не са отворени, опитайте се да повдигнете долната челюст напред, като използвате първите два пръста на всяка ръка.
• Ако след петкратно повторение на описаните процедури не можете да осигурите ефективно дишане, преминете към непряко притискане на сърцето.

6. Направете оценка за ефективността на кръвообращението на детето, като не губите повече от 10 s за:

• Проверете за видими белези за ефективно кръвообращение – това включва всякакви движения на тялото и крайниците, кашлица или нормално дишане (не става дума за агонални гаспове, които представляват редки и нередовни дишания).
• Проверете пулса на магистралните артериални съдове (само ако сте медицинско лице) като губите не повече от 10 s.
• При деца над 1 година, проверете за пулс на сънните артерии.
• При кърмачета, проверете за пулс на брахиалната артерия от вътрешната страна на предмишницата.
• Пулсът на бедрената артерия също може да се използва за оценка на кръвообращението при кърмачета и деца.

Проверката за пулсации не е достатъчно надеждна, така че клиничната картина (как изглежда пострадалия) е тази, която определя дали пациентът се нуждае от ОПЖ!

При липса на симптоми на живот, незабавно започнете КПР!

7. a. Ако сте сигурни, че сте установили видими белези за ефективно кръвообращение за около 10 s:

• Продължете с изкуственото дишане, ако това е необходимо, докато детето не започне да диша само.
• Ако детето не е в съзнание, поставете го в странично стабилно положение, като внимавате при травма.
• Проследявайте редовно за промени в жизнените показатели.

7. b. При липса на белези за ефективно кръвообращение и пулс, или брадикардия (под 60 удара/min с лоша тъканна перфузия) или ако не сте сигурни:

• Започнете с непреки притискания на сърцето;
• Редувайте провеждането на изкуствено дишане и непреки притискания на сърцето в съотношение 15/2.

Непряко притискане на сърцето

• При всички деца се притиска в областта на долната половина на стерналната кост.
• За да избегнете притискане в горната област на корема, най-напред локализирайте мечовидния израстък, като търсенето е по хода на най-долното ребро.
• Притисканията на стернума се осъществяват около 1 пръст (2 cm) над израстъка. Достатъчно е хлътването да бъде с около1/3 от диаметъра на гръдния кош. След това отпуснете и повтаряйте притисканията с честота 100-120 /min.
• След 15 притискания, поставете главата в дефлексия, повдигнете брадичката и направете две последователни изкуствени дишания.
• Продължавайте да ги редувате в така определеното съотношение 15:2.

Непряко притискане на сърцето при деца под 1 година

• Ако честота на притисканията е 100 /min, действителната е по-ниска, поради паузата за провеждане на изкуствено дишане. Съществува малка разлика в провеждането на притисканията при кърмачета и при по-големи деца.
• При кърмачета, ако спасяващият е сам, той ги осъществява с върха на двата си пръста.
• Ако са двама или повече, може да се използва техника с обхващане на целия гръден кош с две ръце.
• Двата палеца се поставят върху долната половина на гръдната кост един до друг, като върховете им сочат главата на детето. Обхванете с ръце целия гръден кош, като останалите пръсти поддържат гърба на детето.
• И в двата случая притискането води промяна на предно-задния диаметър на гръдния кош най-малко с 1/3 или 4 cm.

Непряко притискане на сърцето при деца над 1 година

• При деца над 1 годишна възраст, локализирайте мечовидния израстък и поставете дланта на едната ръка на 1 пръст (2cm) над него, върху гръдната кост. Повдигнете пръстите, за да сте сигурни, че не се притискат ребрата на детето.
• Застанете перпендикулярно спрямо гръдния кош на детето с изпънати ръце и притискайте по гореописания начин.
• Гръдният кош се променя с около 1/3 от размера си – около 5 cm.
• При по-едри деца могат да се използват дланите на двете ръце, като пръстите са сключени.

Продължавайте КПР докато

• Пострадалото дете възстанови своите витални функции – съзнание, движения, отваряне на очите и дишане.
• Пристигне повиканият екип с реамобил и квалифициран персонал поеме грижата за детето.
• Напълно се изчерпите.

Кога да повикате за помощ?

• Осигуряването на своевременна помощ е животоспасяващо.
• При наличието на двама спасяващи, единият започва ресусцитацията, докато другият търси помощ.
• Ако спасяващият е сам, той започва ресусцитация за около 1 минута – 5 цикъла на провеждане на КПР, преди да потърси помощ.
• Старайте се прекъсването на вече започнатата КПР да е минимално.
• Ако имаме присъствено спиране на ефективното кръвообращение, най-вероятният произход е аритмогенен.
• Детето се нуждае от спешна дефибрилация, така, че тогава можете да потърсите най-напред помощ.

Стабилно странично положение

• Ако детето е с проходими дихателни пътища и диша спонтанно, но не е в съзнание, то трябва да бъде поставено в стабилно странично положение. Съществуват няколко такива положения, като всяко от тях има своите предимства.
• Целта е да бъдат предпазени дихателните пътища от секрети, слюнка и повърнати материи.
• Поставете детето в странично положение, като устата му е на по-ниско и в положение, което позволява свободен дренаж на течностите.
• Положението трябва да бъде стабилно. При кърмачета това може да се осъществи с помощта на малка възглавница или нагънат чаршаф, поставени на подходящото място.
• Избягвайте всякакъв натиск върху гръдната стена на детето, който може да затрудни дишането.
• Необходимо е да се осигури възможност да се обръща детето настрани или по гръб лесно и сигурно, особено при съмнение за шийна травма.
• Сменяйте страната на всеки 30 min за да промените точките на притискане.
• Осигурете възможност за непрекъснато наблюдение и лесен достъп до дихателните пътища.
• Няма разлика между стабилното странично положение при деца и възрастни.

Към Терминални състояния КПР

Обратно към Спешна Медицина

Съдържание