ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ

Телесна температура

Най-важна се явява температурата на кръвта, която перфузира хипоталамуса.
На различни места в тялото тя варира в границите от 31° до 38°С.
Оптималната телесна температура е 36.6-36.9°С
Температурното ядро на тялото – мозък и коремни и гръдни органи са 8% от теглото му

Основен регулатор на телесната температура се явява хипоталамусът, който реагира на промени от 0.5°С.
Клетъчния метаболизъм
Заобикалящата среда на организма

НАРУШЕНИЯТА СА РЕЗУЛТАТ ОТ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ТОПЛОПРОДУКЦИЯТА И ТОПЛООТДАВАНЕТО

Hm= ± Hc ± Hr ± He ± Hk ± Hs

Hm – метаболитна енергия

Hc – загуба на енергия с провеждане

Hr – загуба на енергия с радиация

He – загуба на енергия с изпарение

Hk – загуба на енергия с конвекция

Hs – складирана енергия

Радиация – без директен контакт – до 55-65%. Факторите, които определят загубите са:

Провеждане – при директен контакт – до 2-3%. Водата увеличава тези възможности над 25 пъти

Конвекция – съвсем слабо ако няма движение на въздуха – 10-15%

Изпарение – 20-35%

BMR – 50-60 kcal/h/m2 – 65-100 kcal/h при 70 kg човек. За всеки произведени Cal:

При липса на ефективна адекватна терморегулация се наблюдава нарастване на телесната температура с 1.1 С°/h

Измерване на телесната температура на определени места.

Мерната единица е градус по скалата на Целзий – С°

1557 г – Galileo въвежда термоскопа
1714 г – Появяват се първите живачни термометри
1742 г – Celsius разграфява скалата на 100 стъпала от температурата на замръзване до температурата на кипене на водата
1776 г – John Hunter пръв въвежда измерването на телесната температура с живачен термометър

Тъпанчева мембрана – златен стандарт

Пациентът трябва да е спокоен, без физическа активност, а околната среда – неутрална.
Има физиологични промени в температурата с 0,5 C° между 6 h и 15 h.
Жените са с по-висока телесна средна температура с 0,2C°. Тя се променя при цикъл и бременност.
В легнало и седнало положение температурата е по-ниска с 0,3 до 0,4C° отколкото при право.