ШОК
Състоянието на циркулаторен шок се характеризира със значително и дифузно нарушение на ефективната тъканна перфузия, водещо до намалена доставка на кислород и хранителни субстрати до тъканите.
Всичко това води до обратими, а в последствие и до трайни клетъчни промени.
Шокът е клинична изява на недостатъчност на кръвообращението, която води до неадекватна кислородна
Кардиогенният шок е най-честата причина за смъртност при пациенти със сърдечносъдови заболявания.
Хиповолемичният шок е най-честата причина за смъртност при пациенти със съчетана травма.
Септичният шок е най-честата причина за смърта в Интензивното Отделение.
Класификация на шока
Хиповолемичен
Кардиогенен
Обструктивен
Вазогенен:
- С високо периферно съдово съпротивление
- С ниско периферно съдово съпротивление
Хиповолемичен
дължи се на намален ОЦК по отношение на тоталния съдов капацитет и се характеризира с намаление на диастолните пълнещи налягания.
Кардиогенен
засегната е помпената функция на сърцето в резултат на увреждане на миокардния контрактилитет или структурни/механични анатомични промени и се характеризира с увеличени диастолни пълнещи налягания и обеми.
Обструктивен
дължи се на нарушен кръвен ток в съдовата система и се характеризира с нарушени пълнещи налягания или високо следнатоварване.
Дистрибутивен (вазогенен)
причинен от нарушен вазомоторен контрол, с последваща артериална или венозна вазодилатация и се характеризира (след адекватно обемно заместване) с повишен МОС и намалено ПСС.
Описаното деление има предимно ориентировъчен характер.
Винаги трябва да се има предвид, че шокът не е заболяване, а синдром с комплексна етиология и че неговото лечение не може да се ограничи само с отделни изолирани терапевтични методи.
Винаги трябва да се има предвид, че шокът не е заболяване, а синдром с комплексна етиология
Фази и основни цели в лечението на шока
Спасяване:
- Достигане на минималното приемливо АКН и МОС.
- Животоспасяващи процедури и премахване на причината за шока.
Оптимизиране:
- Осигуряване на адекватна кислородна използваемост.
- Проследяване и оптимизиране на МОС, SvO2 и стойностите на серумния лактат.
Стабилизиране:
- Осигуряване на нормална функция на органите.
- Профилактиката на органната дисфункция и минимализиране на усложненията.
Деескалация:
- Спиране на вазоактивните медикаменти.
- Постигане на негативен баланс на течностите в организма.
Към Спешна Медицина
Към Шок