ШОК

ШОК

Състоянието на циркулаторен шок се характеризира със значително и дифузно нарушение на ефективната тъканна перфузия, водещо до намалена доставка на кислород и хранителни субстрати до тъканите.

Всичко това води до обратими, а в последствие и до трайни клетъчни промени.

Шокът е клинична изява на недостатъчност на кръвообращението, която води до неадекватна кислородна




Кардиогенният шок е най-честата причина за смъртност при пациенти със сърдечносъдови заболявания.

Хиповолемичният шок е най-честата причина за смъртност при пациенти със съчетана травма.

Септичният шок е най-честата причина за смърта в Интензивното Отделение.



Класификация на шока

Хиповолемичен

Кардиогенен

Обструктивен

Вазогенен:

  • С високо периферно съдово съпротивление
  • С ниско периферно съдово съпротивление

Хиповолемичен

дължи се на намален ОЦК по отношение на тоталния съдов капацитет и се характеризира с намаление на диастолните пълнещи налягания.

Кардиогенен

засегната е помпената функция на сърцето в резултат на увреждане на миокардния контрактилитет или структурни/механични анатомични промени и се характеризира с увеличени диастолни пълнещи налягания и обеми.

Обструктивен

дължи се на нарушен кръвен ток в съдовата система и се характеризира с нарушени пълнещи налягания или високо следнатоварване.

Дистрибутивен (вазогенен)

причинен от нарушен вазомоторен контрол, с последваща артериална или венозна вазодилатация и се характеризира (след адекватно обемно заместване) с повишен МОС и намалено ПСС.

Описаното деление има предимно ориентировъчен характер.

Винаги трябва да се има предвид, че шокът не е заболяване, а синдром с комплексна етиология и че неговото лечение  не може да се ограничи само с отделни изолирани терапевтични методи.

Винаги трябва да се има предвид, че шокът не е заболяване, а синдром с комплексна етиология

Фази и основни цели в лечението на шока

Спасяване:

  • Достигане на минималното приемливо АКН и МОС.
  • Животоспасяващи процедури и премахване на причината за шока.

Оптимизиране:

  • Осигуряване на адекватна кислородна използваемост.
  • Проследяване и оптимизиране на МОС, SvO2 и стойностите на серумния лактат.

Стабилизиране:

  • Осигуряване на нормална функция на органите.
  • Профилактиката на органната дисфункция и минимализиране на усложненията.

Деескалация:

  • Спиране на вазоактивните медикаменти.
  • Постигане на негативен баланс на течностите в организма.

Към Спешна Медицина

Към Шок

Съдържание

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.