Amiodarone 150mg/3ml
Дози и разреждания
IV
150 mg/3 ml amp.
PO
100 mg tab.
200 mg tab.
400 mg tab.
Стабилна мономорфна или полиморфна камерна тахикардия
150 mg IV болус за 10 min; може да се повтори след 10 min при нужда, СЛЕДВА
1 mg/min за 6 h, СЛЕДВА
0.5 mg/min за 18 h, да не се превишават 2.2 g/24 h!
Ресусцитация при безпулсова камерна тахикардия/фибрилация
300 mg IV/IO, след доза адреналин и 3 неуспешни опита за дефибрилация
Първоначалната доза може да бъде последвана от 150 mg IV през 3-5 min
Бърз IV болус при безпулсови състояния!
Камерни Аритмии
IV
150 mg за 10 min (15 mg/min), последвано от 360 mg за 6 h (1 mg/min), СЛЕДВА 540 mg за 18 h (0.5 mg/min), до тотална доза 1000 mg за 24 h преди започване на поддържаща инфузия.
Поддържаща доза: 0.5 mg/min до тотална доза 720 mg за 24 h
Продължителност на терапията: Може да се продължи 0.5 mg/min за 2-3 седмици независимо от възрастта, бъбречната функция и камерната функция.
PO
Натоварваща доза: 800-1600 mg/ден за 1-3 седмици до ефект; когато се постигне адекватен контрол на аритмията да се намали дозата до 600-800 mg/ден за 1 месец; СЛЕД ТОВА дозата да се намали до поддържаща доза
Поддържаща доза: 400 mg PO на ден
Преминаване към орален Амиодарон след IV приложение
Инфузия < 1 седмица: 800-1600 mg/ден
Инфузия 1-3 седмици: 600-800 mg/ден
Инфузия > 3 седмици: 400 mg/ден
Гериатрични дози
Препоръчва се започване от най-ниските дози, поради предразположението на гериатричните пациенти към страничните ефекти на амиодарона.
Педиатрични дози
Безпулсова камерна тахикардия или камерна фибрилация
5 mg/kg IV/IO бърз болус; да не се надвишават 300 mg на доза; може да се направи повторно до максимум 15 mg/kg при агресивно лечение
Надкамерна тахикардия
5 mg/kg за 1 час; последвано от 5 mg/kg/ден за 47 h
Лекарствени взаимодействия
Контраиндицирани
- amisulpride
- astemizole
- cisapride
- dronedarone
- droperidol
- haloperidol
- itraconazole
- pentamidine
- pimozide
- procainamide
- sertindole
- terfenadine
- thioridazine
- ziprasidone
Амиодарон и гореизброените лекарства удължават QTc интервала. Контраиндицирана комбинация!
- goserelin
- histrelin
- leuprolide
- nafarelin
- triptorelin
Амиодарон и гореизброените лекарства удължават QTc интервала. Контраиндицирана комбинация! Увеличен риск от Torsades de Pointes!
- ibutilide
Амиодарон и ibutilide удължават QTc интервала. Контраиндицирана комбинация! Клас III антиаритмици не трябва да се прилагат редом с амиодарон или 4 часа около приложението на амиодарон.
- dofetilide
Амиодарон и Dofetilide взаимно усилват ефекта си чрез фармакодинамичен синергизъм. Контраиндицирана комбинация! Взаимнозасилващи се кардиални ефекти.
- eliglustat
Амиодарон увеличава нивата на Eliglustat чрез засягане на чернодробен ензимен метаболизъм на CYP2D6. Контраиндицирана комбинация!
- fingolimod
Filgolimod повишава ефекта на амиодарон чрез фармакодинамичен синергизъм. Контраиндицирана комбинация! Увеличен риск от брадикардия, AV-блок, Torsades de Pointes.
- flibanserin
- lomitapide
- ritonavir
Амиодарон повишава ефекта на гореизброените лекарства чрез повлияване на хепаталния/интестиналния ензимен метаболизъм на CYP3A4. Контраиндицирана комбинация!
- indinavir
- nelfinavir
- ritonavir
- saquinavir
Амиодарон засилва ефекта на гореизброените лекарства чрез P-гликопротеинов транспортер (MDR1). Контраиндицирана комбинация!
Странични ефекти
>10%
Повишени стойности на ASAT и ALAT (3-20%; до 40-50% в някои проучвания)
Хипотензия (16%)
Замаяност (3-40%)
Главоболие (3-40%)
Слабост (3-40%)
Нестабилна походка/атаксия (3-40%)
Умора (3-40%)
Паметови нарушения (3-40%)
Неволеви движения (3-40%)
Нарушения на съня (3-40%)
Фоточувствителност (10-75%)
Хипотиреоидизъм (1-22%)
Запек (10-33%)
Анорексия (10-33%)
1-10%
ХСН (3%)
Брадикардия или синусов арест (3-5%)
AV-блок (5%)
SA нодална дисфункция (1-3%)
Хипертиреоидизъм (3-10%)
Хепатит и цироза (<3%)
Зрителни нарушения (2-9%)
Неврит на n. Opticus (1%)
Неопределена честота
Корнеални микроотлагания
Демиелинизираща полиневропатия
Постмаркетингови проучвания
Свръхчувствителност: Анафилактични/анафилактоидни реакции (включително шок), ангиоедема, уртикария
Белодробни: Еозинофилна пневмония, остър респираторен дистрес синдром (в следоперативни условия), бронхоспазъм, фатални респираторни нарушения (дихателна недостатъчност, респираторен арест, остър респираторен дистрес синдром), облитериращ бронхиолит организираща пневмония (вероятно фатална), треска, диспнея, кашлица, хемоптизис, хрипове, хипоксия, белодробни инфилтрати и/или обем заемащи процеси, алвеоларни хеморагии, плеврални изливи, плеврит
Гастроинтестинални: хепатит, холестатичен хепатит, цироза, панкреатит, сухота в устата
Нефрологични: бъбречна недостатъчност
Неврологични: псевдотумор церебри, паркинсонови симптоми като акинезия и брадикинезия (понякога изчезващи след прекъсване на терапията)
Ендокринологични: синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH), възли на щитовидната жлеза, рак на щитовидната жлеза
Дерматологични: токсична епидермална некролиза (понякога фатална), еритема мултиформе, синдроме на Stevens-Johnson, ексфолиативен дерматит, екзема, васкулит, пруритус, булозен дерматит
Хематологични: хемолитична анемия, апластична анемия, панцитопения, неутропения, тромбоцитопения, агранулоцитоза, гранулома, лупус подобен синдром
Мускулно-скелетни: миопатия, мускулна слабост, рабдомиолиза, демиелинизираща полиневропатия
Психиатрични: халюцинации, обърканост, дизориентация, делир
Генитоуринарни: епидидимит, импотентност
Предпазни мерки
Амиодарон е индициран само при живото-застрашаващи аритмии!
- Индициран само при животозастрашаващи аритмии, поради непренебрежин риск от токсичност; сериозни рискове за странични ефекти; при възможност използвайте друг медикамент
- Абсорбцията и елиминацията са вариабилни, поддържащото дозиране е трудно и често се налага намаляване на дозата или временно прекъсване
- Фатална токсичност: белодробна токсичност, чернодробна токсичност и проаритмогенни ефекти
Белодробна токсичност
- Проявява се като хиперсенситивен пневмонит или интерстициален/алвеоларен пневмонит (10-17% честота при 400 mg/ден)
- Може да презентира без симптоми като нарушен дифузионен капацитет при много по-голяма част от пациентите
- Фатална в около 10% от случаите
Чернодробна токсичност
- Често се проявява, но обикновено преминава леко и само с повишени стойности на чернодробните ензими
- Има случаи на клинично разгърната чернодробна токсичност, която в някои случаи е фатална
Проаритмогенен ефект
- Както другите антиаритмици, така и амиодарон може да задълбочи аритмията (водейки до по-слаб толеранс към аритмията и затруднявайки терминирането й)
- 2-5% честота; включвайки сигнификантен сърдечен блок или синусова брадикардия
Контраиндикации
Свръхчувствителност
Дисфункция на синусовия възел; AV-блок втора и трета степен или брадикардия предизвикваща синкоп (освен когато има функциониращ имплантиран пейсмейкър); кардиогенен шок
Да се избягва при кърмене
Предупреждения
Избягвайте излагане на слънчева светлина; възможна е появата на фоточувствителност
Хипотиреоидизъм е наблюдван при 2 до 10% от пациентите приемащи амиодарон и може да бъде първичен или вторичен, в следствие на амиодарон-индуциран хипертиреоидизъм; при хипотиреоидизъм да се намали дозата амиодарон или да се прекъсне изцяло и да се обмисли нуждата от заместителна хормонална терапия
Риск от остър миокарден инфаркт, AV-блок, кардиомегалия; особено при IV приложение
Брадикардия и атриовентрикуларен блок; третирайте брадикардията като намалите скоростта на инфузията или като прекратите терапията с амиодарон; при някои пациенти се налага поставянето на временен пейсмейкър; при третиране напациенти с педиспозиция към брадикардия или AV-блок трябва да имате на разположение временен пейсмейкър
Хипотензията е най-честия страничен ефект на амиодарона; в някои случаи хипотонията може да бъде рефрактерна и да доведе до фатален изход; третирайте хипотензията първо с намаляване на скоростта на инфузията; допълнително може да се приложи вазопресор, инотроп или обемно заместване
Хроничното приложение на антиаритмични лекарства може да повлияе границите за дефибрилация и пейсиране при пациенти с ICD
Коригирайте хипокалиемията, хипомагнезиемията и хипокалциемията преди започване на антиаритмична терапия, защото тези електролитни нарушения може да доведат до удължаване на QTc интервала
Амиодаронът повишава риска за развитие на белодробна фиброза, чернодробни заболявания, хипотензия, брадикардия, неврит на n. Opticus
Бременност и кърмене
Бременност
Амиодарон е категория D (PRC D): Да се използва само при живото-застрашаващи ситуации, когато няма друг по-безопасен препарат на разположение. Наличие на доказателства за човешки фетален риск.
Амиодарон и метаболитите му преминаватплацентарната бариера!
Амиодарон уврежда човешкия фетус!
Кърмене
Амиодарон и метаболититему преминават в майчината кърма. Да не се използва при кърмачки!
Да не се кърми при използване на амиодарон!
Фармакология
Механизъм на действие
Клас III антиаритмик, който инхибира адренергичната стимулация; има ефект върху натриевите, калиевите и калциевите канали; силно удължава акционния потенциал и реполяризацията; забавя провеждането през AV възела и намаля вузбудимостта на синусовия възел
Абсорбция
Бионаличност: 35-65%
Начало на действие (PO): първично действие 2 дни до 3 седмици; пик на действие 1 седмица до 5 месеца
Продължителностна действие (PO): до 50 дни след прекъсване на терапията
Пикова серумна концентрация (PO): 3-7 h
Терапевтични граници: 0.8-2.8 mcg/ml
Токсични граници: >2-2.5 mcg/ml
Разпределение
Свързване с протеини: 96%
Обем на разпределение (Vd): 66 L/kg
Метаболизъм
Чернодробен метаболизъм с ентерохепатална рециркулация; хепатални CYP2C8 и CYP3A3/4 изоензими
Метаболити: N-дезетиламиодарон (DEA) (активен метаболит)
Инхибирани ензими: CYP2C9, CYP2D6, CYP3A3/4
Елиминация
Полуживот: 26-107 дни (амиодарон); 61 дни (DEA метаболит)
Диализабилност: Не подлежи на хемодиализа или перитонеална диализа
Екскреция: фецес; урина