Смущения на адаптацията и светлоусещането
Светлоусещане
Светлоусещането представлява генериране на зрителни субекти и усещания в резултат на въздействието на светлинните лъчи върху зрителната система. Този процес може да се сведе до четири етапа: 1.трансформация на светлинна-енергия в нервен импулс; 2.първична преработка на получената зрителна информация; 3.предаването й във висшите отдели на ЦНС; 4.окончателна обработка на зрителната информация водеща до психично осъзнаване на светлинното дразнене.
Трансформацията на светлинната енергия в нервен импулс се извършва в неврорецепторните епителни клетки на ретината – пръчици и конусчета. Основна роля в този процес има зрителният пигмент на тези клетки – родопсин – в пръчиците, и йодопсин в конусчетата. Пигментът се състои от зрителен белтък и кофактора ретинал. Разликата между двата зрителни пигмента се дължи на белтьчната им компонента, но принципът, по който те функционират, е един и същ.
В основата на светлоусещането стоят две основни характеристики: абсолютна и различителна светлочувствителност.
Абсолютна светлочувствнтелност
Абсолютна светлочувствнтелност е способността на зрителната система да възприема най-малкото светлинно дразнене в условията на абсолютна тъмнина и пълна адаптация към нея. Най-малкото количество светлина, което предизвиква светлинно дразнене, се
нарича абсолютен или минимален светлинен праг. Пръчиците на неврорецепторния епител са морфологичният субстрат на абсолютната светлочувствителност. Най-висока е светлочувствителността в зоната 12-20° около центъра, където концентрацията на пръчици е най-висока, и обратно – най-ниска е във fovea centralis, където липсват пръчици. Най-съществен фактор, определящ нивото на светлочувствителността, е количеството на зрителния пигмент в рецепторните клетки. От значение за абсолютната светлочувствнтелност на окото е площта на светлинния дразнител. При по-голяма площ светлочувствителността нараства.
Различителна светлочувствителност
Различителна светлочувствителност е способността на зрителния анализатор да долавя най-малката разлика в интензивността на два светлинни стимула.
Зрителна адаптация
Зрителната адаптация е способността на зрителната система да се приспособява към различна степен на осветление.
Адаптацията е два вида – адаптация към светло и адаптация към тъмно.
Адаптация към светло
Проявява се при силно осветяване на ретината. Реализира се по
следния механизъм:
а) присвиване на клепачите;
б) зенична моторна реакция – свиване на зениците, при което се изключват периферните участъци на ретината;
в) неврорегулаторен механизъм (алфа-адаптация) – трае 0,05 сек;
г) фотохимичен механизъм (бета-адаптация) – трае до 5 мин;
Адаптация към тъмно
Явява се при намаление степента на осветеност на ретината. Тя се развива по същите механизми, както при адаптацията към светло, но действащи в обратна посока:
а) зенична моторна реакция – разширяване на зеницата;
б) неврорегулаторни механизми – включване в действие на всички рецепторни полета с допълнително активиране на хоризонталните клетки в ретината и усилване на проводимостта в синапсите;
в) фотохимичен механизъм – активиране на регенерацията на зрителните пигменти във фоторецепторите;
Адаптацията към тъмно се характеризира с две фази:
Първична адаптация или адаптация на конусчетата. Сравнително бърз процес с продължителност 5-10 мин. Това е времето, необходимо за регенерация на йодопсина в конусчетата. Вторична адаптация или адаптация на пръчиците. Това е бавен процес с продължителност около 45-60 мин. – времето необходимо за регенерация на родопсина.
Максимална тъмнинна адаптация се постига към 90-тата минута, при което абсолютната светлочувствителност се повишава хиляди пъти.
Методи за изследване на адаптацията
Ориентировъчни методи
Ориентировъчни методи – сравнява се състоянието на адаптацията към тъмнина на изследвания с това на изследващия (при условие, че последният е с нормална адаптация.
Адаптометрия
Адаптометрия – метод за изследване и регистрация на адаптацията към тъмно с помощта на адаптометри. Изследването се извършва на тъмно в продължение на един час, като периодично се отчита степента на нарастване на абсолютната светлочувствителност на окото.
Смущения в зрителната адаптация
Никталопия
Смущениeтo в зрителната адаптация към тъмно се нарича никталопия (нощна слепота или „кокоша“ слепота) и се изразява в нормално дневно и нарушено нощно зрение. Вечер и нощем пациентите трудно се ориентират в непозната обстановка. Никталопията бива функционална и органична.
Хемералопия
Смущението на адаптацията за светло се нарича хемералопия (дневна слепота) и се изразява в по-добро нощно зрение и по-слабо дневно. Дължи се на придобити макулни дегенерации. Засягането на
конусчетата се придружава и от нарушено цветоусещане, нарушено формено зрение и нистагъм.