Способността на зрителната система да възприема дразнения на лъчи с различна дължина на вълната, в резултат на което се поражда обективно усещане за цветовете се нарича цветоусещане. Цветът на даден предмет зависи от това, кои от лъчите се отразяват и в каква степен. Различават се няколко вида цветове. Основни са тези цветове, от смесването на които, в съответни пропорции, се получават всички останали цветове на спектъра, наричани съставни. Основни цветове са червеният, зеленият и виолетовият. За всеки цвят съществува др., при смесване с който се получава бял цвят.
Цветовете имат три основни характеристики: тон, наситеност и яркост. Цветният тон се определя от дължината на вълната на отразения светлинен лъч. Наситеността на цвета се определя от примеса на бяло към основния тон. Яркостта на цвета се определя от
интензивността на светлинния източник, от коефициента и ъгъла на отражението на лъчите от предмета.
Теории на цветоусещането
Трикомпонентна теория
Трикомпонентната теория е предложена от Ломоносов и усъвършенствена от Young и Helmholtz. Според Hеlmholtz се допуска съществуването в ретината на три компонента. Всеки от тях възприема специфично един от трите основни цвята (червен, зелен и виолетов), като обаче се дразни в по-малка степен и от другите два цвята. Следователно формирането на усещането за определен цвят става в резултат на едновременното дразнение и на трите компонента, като най-силно е въздействието върхо специфичния за този цвят компонент и по-слабo – върху другите два. Това обяснява защo при липсата или при намалена активност на един от компонентите не се развива пълна слепота за съответния цвят. Последният се вижда силно променен в резултат на по-слабото дразнение върху другите два компонента.
Разстройства на цветоусещането
Нормалното човешко око различава трите основни цвята и около 150 – 180 междинни цвята, получени от смесването им. Това състояние се нарича нормална трихромазия. Разстройствата в цветоусещането са вродени и придобити.
Вродени разстройства на цветоусещането
Вродените разстройства на цветоусешането се наричат дисхроматопсии. Много рядко настъпва пълна ахромазия – невъзможност да се възприемат трите основни цвята. По-често се наблюдава – аномална трихромазия – зрителната система възприема и трите основни цвята, но по-слабо от нормалните трихромати (има само степенна разлика) и при някои условия допуска грешки. Аномалните трихромати от своя страна са протаномали, когато допускат грешки с червения цвят, деутераномали – грешат със зеления цвят, и тританомали – възприемат непълноценно виолетовия цвят. Дихромазия – зрителната система не възприема един от основните три цвята. Най-честата слепота е за зелено – дейтеранопия, по-рядка е за червено – протанопия. Цветната слепота за виолетово се нарича тританопия и се среща рядко. Монохромазията е тотална цветна слепота. Всички цветове се възприемат като степени между черния и белия цвят. Увредена е само цветната функция на конусчетата. Ахромазията е също тотална цветна слепота, но придружена и от други тежки зрителни аномалии – намалена зрителна острота, централен скотом, хемералопия, фотофобия. Дължи се на тежко засягане на конусчетата.
Придобити цветни разстройства
Придобитите цветни разстройства придружават различни очни заболявания, засягащи ретината (макулни дегенерации и възпаления, отлепване на ретината). Придобитите цветни разстройства имат следните специфични характеристики: понижена е чувствителността и към трите основни цвята; яркоста на цвета също се възприема неправилно; често засягането е монокуларно; смущението тьрпи динамика и може да се нормализира; придружава се и от смущения в адаптацията, зрителната острота, от промени в очното дъно и др.
