темпорално 90°
назално – до 60°
горе – до 60°
долу – до 70°.
Методи за изследване на зрителното поле
Когато окото фиксира само една точка, а главата и тялото на човек са неподвижни, частта от възприеманото околно пространство значително се ограничава – само до т. нар. зрително поле. Централната часта на зрителното поле заема 1-2° около фиксационата точка. Останалата част на зрителното поле се ограничава от образуванията на лицевия череп и се отнася към периферната част на зрителното поле. Вътре в тези си граници зрителното поле има незрящи „островчета”, наречени скотоми. Така нареченият физиологичен скотом съответства на папилата на зрителния нерв. Крайната периферия на ретината възприема само бял цвят, при което в съответното направление окото възприема пространството както следва: темпорално 90°, назално – до 60°, горе – до 60° и долу – до 70°.
Изследването па зрителното поле се извършва в четирите главни меридиана (горен, долен, външен и вътрешен) и в четирите коси, или границите на зрителто поле се определят минимум в 8 меридиана, при което резултатите се отрязват на съответни бланки, разграфени през 10° по паралели.
Методики на изследването
Методиките за изследване на зрителното поле принципно могат да се разпределят в две групи: периметрични и кампиметрични. При периметричните методики кухата полусфера на окото (и по-точно ретината) се проектира върху подобна куха полусфера – екран. Това се осъществява с периметъра на Forster, Madjorе, Kugеl и др. Когато екранът, върху който се изследва зрителното поле е плосък, методиката се нарича кампиметрия.
Периметърът на Forster представлява четвърт- или полудъга, която при въртенето си по всички меридиани на практика реализира полусферичен екран за изследване. Главата е строго фиксирана, при което се изследва всяко око поотделно, разположено точно срещу фиксационната точка в центъра. По време на изследването освен определяне на границите на зрителното поле в него се търсят и скотоми. Този вид периметрия сс нарича още кинетична, тъй като обектът се движи. За разлика от него съществува и методика, при която зрителното поле се изследва с неподвижна марка с менящи се параметри. Това е т. нар. статична периметрия. По същия начин се използва електрическият проекционен периметър, който има предимство да притежава равномерно осветен фон. Марките тук се придвижват безшумно, а регистрацията може да се извърши автоматично по време на изследването върху закрепени за апарата бланки.
Кампиметърът е плосък екран от дъска или опънат върху рамка плат с размери 2/2 м. Кампиметрията може да се проведе от различни разстояния, при което размерите на скотомите варират. Тя се използва в експертната практика за откриване на симулации и агравации. Неудобство при работа с кампиметъра е, че с него могат да се изследват само по-централните зони на зрителното поле – до 30°. Предимство обаче на методиката (пред периметрията) е, че при кампиметрия могат да се открият малки парацентрални скотоми, трудно откриваеми и често пропускащи се при периметрия.
Патологични изменения на зрителното поле
При изследване на зрителното поле у човек могат да се намерят редица периметрични дефекти. Възможно е концентрично стеснение на зрителното поле във всички посоки, както и пръстеновидно отпадане на зони, при което периферно и централно от този ринг, болният забелязва тестовата марка. И двата скотома са характерни за пигментната дегенерация на ретината. Срещат се и секторни отпадания в зрителното поле. Секторно-квадрантоскопичните и особено хемианопсичните дефекти представляват интерес предимно за невроофталмолозите, неврохирурзите и ендокринолозите. Освен горни и долни хемианопсии такива дефекти могат да имат и вертикална граница между зрящата и незрящата половина на зрителното поле.
Едноименните (хомонимните) хемианопсии биват леви и десни и са характерни за процеси в трактусите. При това, ако се засегне десният трактус, събиращ нервните влакна от двете десни половини на ретината, ще отпадне лявата половина на зрителното поле и обратно.
Хетеронимните хемианопсии, битемпорална хемианопсия има в случаи, когато са увредени кръстосващите се в хиазмата влакна на зрителния нерв, носещи зрителни импулси от назалните половини на ретината, с които обаче се възприемат темпоралните части на зрителното поле. Обратното е по отношение на биназалната хемианопсия, при която са засегнати некръстосващите се влакна на зрителния нерв, носещи импулси от темпоралните половини на ретините.
При отпадане на макулната зона се наблюдават централни скотоми. Според това, дали се възприемат от болните, скотомите биват положителни (когато болните ги възприемат) и отрицателни, субективно невъзприемащи се от болните.
Скотомите се делят още на абсолютни при които в съответната зона не може да се възприеме никакъв тест-обект, и относителни. В последния случай тестовата марка се вижда, без да може с точност да се определи цветът ѝ.