Зрителна острота
LEMEN [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], from Wikimedia Commons

Методи на изследване

За разпознаването на предметите от околната среда е необходимо те да се различават не само по яркост и цвят от обкръжаващия фон, но и по тяхната форма и детайли. Способността за различаване на формата на предметите е присъща на цялата ретина, макар и в нееднаква стенен. Най-съвършено зрително възприемане има в случаите, когато изображението попада върху жълтото петно и особено в централната ямка. Към периферията отчетливостта на изображението се губи. Колкото по-дребни детайли е способно да различи едно око, и то от по-голямо разстояние, толкова е по-висока зрителната острота.

Зрителната острота представлява способността на окото да възприема две точки разделно една от друга. Ъгълът, сключен с възловата точка на окото, се нарича минимален ъгъл на различаването (angulus minimum separabile). Той е интернационалната мярка за зрителна острота – средна норма за повечето хора, който могат да различат две точки отделно или да видят детайли от предмета под ъгъл от 1 min. Върху ретината този ъгъл съответства на големина на изображението от 0.0045 mm, равно на 4.5 μм. Известно е, че диаметърът на колбичкитс е от 0.002 mm до 0,0045 mm, т.е. само фовеолната зона може да има зрителна острота 1.0.

Периферната зрителна острота пада бързо, като на 10° от централната ямка на жълтото петно тя вече е 0.2, а на зъбчатата линия (ога sеrrata) –  0.01. За различаване на целия предмет е необходимо крайните точки да заключат ъгъл от 5 min, който се нарича зрителен ъгъл (angulus visibile). Цифровият израз на зрителната острота се нарича визус (visus).

Зрително поле очила
Зрителната острота представлява способността на окото да възприема две точки разделно една от друга.

Зрителната острота се изследва с таблици

Зрителната острота се изследва с таблици, базиращи се на изчисленията на минималния зрителен ъгъл. Те се състоят от знаци, наречени оптотипи. Оптотипът за зрителна острота, предназначен за визус 1.0, се вижда под ъгъл от 5 min от 5 метра. Когато изследваният вижда само горния ред от зрителната таблица, който се вижда от 50 m за нормално зрящо око, има зрителна острота само 0.1 (една десета), т.е. 10 пъти по-малка.

Зрителната острота се изчислява по формулата на Donders: V = d/D, където V е визусът; d – разстоянието, от което изследваният вижда даден оптотип, a D – разстоянието, от което нормалното око ще види знака. У нас се използва десетичната зрителна таблица на Monoyer, която представлява аритметична прогресия на визуса.

Зрителна острота
LEMEN [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], from Wikimedia Commons

Изследването обикновено се извършва поотделно за всяко око от 5 метра, като удвояването на разстоянието (до 5 м) става чрез огледало, поставено на 2.5 m пред болния. Последният е седнал под таблицата.

При визус, пo-малък от 0.1, изследването продължава с пръсти, като във формулата на Дондерс в знаменателя се поставя 50 (т.е. разстояние от което се вижда оптотипът от най-горния ред, с размер колкото е дебелината на нашите пръсти). Ако болният не може преброи пръстите пред окото, се проверява дали забелязва движението на ръка пред окото. Ако изследваният различва само светлината от тъмнината, негово зрение се отбелязва само като запазена проекция.

При този случай в тъмна стая със свещ се определя дали е запазена правилната проекция (локализиране направлението на светлината от 5-6 м). В случай, че болният не различава светлината от тъмнината и съответното изследвано око (при строга оклузия на другото няма пряка зенична реакция на светлината), зрителната острота се отбелязва като Ө (т. е. абсолютна слепота на съответното око).

Зрително поле

Обратно към Офталмология

Съдържание