Субективно определяне на рефракцията
Извършва се е помощта на корекционни стъкла и зрителни таблици, отначало монокуларно, а след това бинокуларно.
Зрителна острота
Отначало се определя зрителната острота. Ако тя е нормална (1.0 или повече), изследваният не може да бъде миоп (оптотипите от последния ред на таблицата са на 5m, т.е. по-далеч от PR за миопично око), но може да е еметроп или хиперметроп. Коя от последните две рефракции има съответното око, се проверява, като пред него се поставя +0,5 Д. сф. стъкло.
Ако е еметроп, зрителният образ на най-дребните оптотипи на таблицата, които е видял, се влошава. Ако е хиперметроп, образът на същите знаци остава същия или се подобрява поради отпускане на акомодацията.
Степен на хиперметропия
По-нататък се определя степента на хиперметропията, като пред окото се поставят все по-силни (+) стъкла + 1,0, +1,5 (Д. сф. и т.н., докато образът започне да се влошава. Предходното (+) стъкло определя степента на хиперметропията.
Ако окото има зрение по-малко от 1.0, напр. 0.15, то може да има миопична рефракция, хиперметропична или астигматизъм (ако няма органична причина в окото за намаляване на зрението). Изследването отново започва с 0,5 Д. сф. Зрението ще се подобри само, ако окото е хиперметроиично, а степента на далекогледството се определя по описания по-горе способ. Ако обаче зрението се влоши, започваме да поставяме пред окото (-) стъкла, напр. -0,5 Д. сф. -1,0 Д. еф. и т.н. Ако зрението при това се подобрява, се касае за миопия. Степента на късогледството се определя от най-слабото (-) ст., с което окото вижда оптимално, напр. -1,0 Д. сф.
По-силни (-) стъкла не бива да се слагат, понеже така ще се натовари акомодацията. Ако и с (-) сферични, и с (+) сферични стъкла зрението не се подобрява, трябва да се помисли за наличие на астигматизъм. Тогава, ако се сложи пред окото стенопеична цепка, обикновено зрението се подобрява при дадена посока на цепката.
Ако зрението и така не се подобрява, най-вероятно се касае за органична промяна в окото – дегенеративни промени в ретината, катаракта, атрофия на зрителния нерв и др. Може да се използва обтуратор с дупка по средата (стенопеична дупка), през която преминава само централният лъч, който не се влияе от рефракцията на окото. Ако аномалията е рефракциона, трябва да се получи подобряване на зрението. Ако намаленото зрение се дължи на органична причина, няма да настъпи промяна в зрителната остротa или ще се влоши, ако има увреждане на макулата.
Обективно изследване на рефракцията
Извършва се чрез скиаскопия, рефрактометрия, директна офталмоскопия и др. Скиаскопията е метод за изследване на цялостната рефракция на окото посредством търсене вида и промените на зеничната сянка. Целта на изследването е да се намери далечната точка на ясно виждане (punctum remotum), а оттам и степента на статичната рефракция.