Рефракция
С термина рефракция се отбелязва пречупващата сила на окото като оптична система, която е предмет на физичната рефракция.
Лещи
Лещите със събирателно действие могат да бъдат двойно изпъкнали, плоско изпъкнали или т.нар. положителен мениск. Разсейвателните лещи биват двойно вдлъбнати, плоско вдлъбнати или отрицателен мениск. Събирателните лещи имат фокус по хода на светлинните лъчи, затова ги наричат още плюсови (+) лещи. Разсейвателните лещи имат фокус пред лещата, т.е. от страната, откъдето идват светлинните лъчи, или не от хода на лъчите, а от тяхното фиктивно продължение. Този род лещи се наричат минусови (-).
Диоптър
Силата на пречупва на една леща се нарича диоптьр. Един диоптър пречупваща сила има леща с фокусно разстояние 1m. Диоптърът на една леща е величина обратнопропорционална на фокусното разстояние. Това се изразява във формулата: D=1/f, където D е диоптърът на лещата, a f — фокусното разстояние. Следователно колкото диоптърът на една леща е по-голям, толкова фокусното разстояние ще бъде по-малко.
Рефракцията на окото бива два вида — физична и клинична. Физичната рефракция представлява абсолютната стойност на силата на пречупване на оптичната система на окото. Индивидуално тя е между 51,8 и 71,3 D.
Клинична рефракция
За да вижда ясно, за окото е важно какво е съотношението между силата на пречупване на оптичния му апарат и дължината на неговата предно-задна ос. Това съотношение се дефинира с понятието клинична рефракция. Видът ѝ зависи от мястото на главния фокус на оптичната система на окото — върху, пред или зад ретината. В случай, че пречупващите среди на окото фокусират образа върху ретината, се говори за съразмерна, еметропична рефракция. Когато фокусът остане пред или зад ретината, рефракцията е несъразмерна, или аметропична. От своя страна аметропията може да бъде сферична или асферична, т.е. астигматична.
Клиничната рефракция се дели на статична и динамична. Статичната рефракция зависи от анатомичното устройство и оптичните свойства на окото, без включване на акомодационния механизъм. Чрез акомодацията окото се приспособява да вижда ясно на различни разстояния. Така то осъществява динамичната си рефракция.
Аметропия и Еметропия
В зависимост от различните съчетания на дължината на очната ябълка и пречупващата сила на окото аметропията може да бъде:
– комбинационна — когато и двата елемента са в нормални граници, но неправилно съчетани. Това е най-често състояние — в над 60 % от случаите;
– осева — в около 30 % от аметропиите; причина за несъразмерната рефракция е по-дългата (респ. по-къса) предно-задна очна ос;
– рефракционна — доста рядка аметропия, дължаща се на по-голяма или по-малка пречупваща сила на окото;
– смесена — когато и двата елемента (дължина на очната ябълка и пречупваща сила) са патологични.
Основните симптоми на рефракционната аномалия са понижение на зрителната острота и зрителен дискомфорт. Вторият основен симптом на рефракционна аномалия — зрителният дискомфорт, се изразява най-вече в главоболие, очна умора, парене, зачервяване на очите.
Рефракционните аномалии се определят когато акомодацията е напълно отпусната и цилиарният мускул не действа. Без включване на акомодационния механизъм еметропичното око фокусира отлично надалече. Успоредните лъчи на попадащата в очите светлина, идваща от безкрайността, се фокусират в точка върху ретината. Такъв човек вижда надалече ясно без усилия, а с помощта на акомодацията фокусира близките предмети.
Еметропичното око не дава клинични симптоми, макар че то също може да се умори при продължителна зрителна работа при обща телесна умора.