Гръдна Болка - МЕДИЦИНСКИ НАРЪЧНИК

Това е симптом на болка и/или дискомфорт в гърдите, които могат да се дължат на сърдечни или извънсърдечни причини. В обичайната група хора, презентираща в Спешно отделение с гръдна болка, около 20 % имат ОКС (остър коронарен синдром – остър миокарден инфаркт или нестабилна ангина пекторис). Малък процент имат друго животозастрашаващо заболяване като белодробна тромбоемболия или аортна дисекация, но повечето се освобождават без уточнена диагноза или с некардиологична диагноза.

Първоначалната оценка на гръдната болка използва внимателно снета анамнеза, насочен физикален преглед и електрокардиограма като основно инструментално изследване. Важно при първичната оценка е насочено клинично мислене с оглед разграничаване на животозастрашаващите състояния от бенигнени извънсърдечни причини за гръдната болка. Често това е невъзможно при първия лекарски контакт с пациента и е необходимо транспортирането му до Спешно отделение и извършване на допълнителни изследвания за поставяне на диагнозата.

Животозасрашаващи заболявания	Бенигнени заболявания
Остър миокарден инфаркт	Мусколно-скелетни
Белодробна емболия	Плеврит
Аортна дисекация	Гастрит, Гастроезофагеален рефлукс и др.
Руптура на хранопровода	Интеркостална невралгия

Гръдна болка – диференциалната диагноза на гръдна болка е много широка, като от
изключителна важност е разграничаването на споменатите по-горе животозастрашаващи състояния

Поведение на място и по време на транспорт

При наличие на гръдна болка от мобилен екип на ЦСМП се предприемат следните стъпки:

Бързо ориентиране за типа на болката.
Преценка на основните жизнени показатели и наличие на остри усложнения (животозастрашаващи ритъмни и проводни нарушения, кардиогенен шок, белодробен застой).
Коригиране на жизнените функции и стабилизиране на състоянието.
Започване на допълнителни диагностични процедури – ЕКГ до 5-ата минута.
Започване на лечение за овладяване на симптомите.
Предпазване от усложнения и трайни увреждания.
По време на транспорт-ЕКГ-мониториране и готовност за дефибрилация.
Лечение:
- При клинична смърт – КПР и при показания (камерна тахикардия, камерно мъждене, неразличима от дребно камерно мъждене асистолия) – дефибрилация с 200-300-360J.
- Нитроглицерин сублингвално. Не се дава при хипотония!
- Кислород при SpO₂ под 94% на стаен въздух.
- Аспирин p.o. 160-325mg (за предпочитане сдъвкан за по бърза резорбция).
- Венозен път.
- Обезболяване – морфин.
Спешен транспорт.
Транспорт към лечебно заведение, разполагащо със съответните за работната диагноза диагностични и терапевтични средства. Например пациенти, подходящи за реваскуларизация (STEMI) към център с възможност за спешна PCI, съмнение за аортна дисекация към център с кардиохирургия с възможност за образна диагностика.

Най-важната задача на лекаря от екипа на Спешна помощ е да се ориентира дали пациентът има животозастрашаващo заболяванe. При най-малкото съмнение пациентът трябва да се транспортира за диагностично уточняване и лечение.

Поведение в Спешно Отделение и вторична оценка

Приемане и настаняване на пациента в зала, която е оборудвана с всички средства за кардио-пулмонална реанимация.
Начална спешна оценка на състоянието на пациента.
Физикален преглед с оценка на жизнените показатели, аускултация, белези на шок.
Извършване на ЕКГ, анализ и сравнение с предходни ЕКГ.

Висок риск

типична стенокардна гръдна болка, студена пот, стягане, тежест, ирадиация на болката към гърлото, раменете, ръцете, епигастриума. Рецидив на болката;
тахипнея – над 20/мин.;
подтиснато съзнание;
брадикардия или тахикардия; хипотония или хипертония; CRT > 2 sec; повишено югуларно налягане;
ЕКГ – ST-елевация; новопоявил се ляв или десен бедрен блок;, проводни нарушения; аритмии;
SpO₂ под 94% на стаен въздух.

Нисък риск и/или нормална ЕКГ

При нормална ЕКГ и биохимични маркери и продължаваща гръдна болка или други белези, показващи сериозно заболяване, е нужно внимателно разпитване и изследване.
Повторно изследване на биохимични маркери и тропонин след 1h, 3h или 6h.
ехокардиография; при съмнение за аортна дисекация – трансезофагеална ЕхоКГ и КТ с контраст, при БТЕ – КТ с контраст.
В зависимост от установената причина пациентът се хоспитализира или насочва за извънболнично лечение.