Диспнеята е субективно усещане за „недостиг на въздух”, за което не съществува обективен метод за изследване и диагностициране. За остра диспнея се говори тогава, когато оплакванията на пациента не персистират повече от 24 до 48 часа.
Патофизиология
Диспнеята има сложен и не напълно изяснен патофизиологичен механизъм. Субективното усещане за диспнея се определя от наличието на множество и сложни рефлексни дъги по типа обратна връзка, включващи рецептори, намиращи се в гръдната стена, гръдните (дихателни) мускули, беледробния паренхим, горните дихателни пътища, ларинкс, хеморецептори, механорецептори. Тези рецептори са свързани с рефлексни дъги с моторни и сетивни центрове в кората на главния мозък и мозъчния ствол, макар че все още не е направено картиране на тези центрове.
Връзката между хипоксията и диспнеята е отхвърлена. Няколко изследвания показват, че е възможно един пациент да има голяма хипоксия, а в същото време да не изпитва усещане за диспнея, и обратното. Причината за това се обяснява до голяма степен с индивидуална чувствителност на гореизброените рецептори по отношение на факторите, водещи до усещане за диспнея.
Излседване
Лабораторни изследвания
- Алкално-киселинно равновесие (АКР): дава представа за парциалните налягания на кислород, въглероден диоксид, сатурация, рН, буферни системи.
- D-димер – има негативна предиктивна стойност и при негативен резултат в голяма степен изключва БТЕ.
- Тропонин – от важно значение за изключване на ОКС. Трябва да се отбележи, че е от голямо значение неговото динамично проследяване.
ЕКГ
- остър коронарен синдром – динамични ST-T промени
- белодробен тромбемболизъм – отклонение на сърдечната ос на дясно, наличие на S зъбец – I, aVL, V5-V6; Q зъбец III; отрицателни T вълни – III, V1-V3 (S1-Q3-T3); ДББ
Клинична картина
- задух
- тахипнея
- ортопнея
- гръдна болка
- кашлица
- стридор (при запушване на горните дихателни пътища)
- тираж
При изследването на такива пациенти се обръща внимание върху следните белези:
- дихателна честота
- сатурация
- степен на цианоза
- дихателни усилия
- употреба на допълнителни мускули
- пулсус парадоксус
- способност на пациента да говори
- качествени и количествени нарушения на съзнанието
- стридор (при обструкция на горните дихателни пътища)
- застойни шийни вени
- участват ли двете гръдни половини еднакво в дишането
- аускултация на бял дроб и сърце (тахикардия/тахиаритмия, тахипнея, Т3, шумова находка, влажна находка, бронхоспазъм, липсващо дишане)
Трябва да се отбележи, че всяка новопоявила се диспнея трябва да бъде прецизно оценена и при необходимост пациента да бъде насочен към спешно отделение. Животозастрашяващи състояния, като: ОКС, БТЕ, обструкция на горни дихателни пътища, интоксикация с газове и други трябва да бъдат насочени към съответни специализирани звена.
Остра Дихателна Недостатъчност